Колоритни образи и причудливи създания от българския фолклор обитават страниците на първата авторска книга на Слави Ганев „Баба Марта и месеците”. В книгата си преводачът и писател разказва за годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността. Корицата и черно-белите илюстрации в „Баба Марта и месеците” са на художника Дамян Дамянов. Сборникът съдържа 34 притчи, вдъхновени от богатата и разнородна палитра на българския фолклор.
Познавате ли вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували? А царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък? Чували ли сте за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало? А за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея? Знаете ли, че месеците имат човешки образ? Че Януари препускал на вихрения си жребец, докато Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета? Познавате месеците като периоди от годината, но не и като хора с характерния си външен вид, говор и привички, заради които ще се разсмеете с глас, ще се удивите, пък може и да си вземете поука, стига да не сте толкоз твърдоглави, колкото е Баба Марта…
В „Баба Марта и месеците” Слави Ганев ни запознава с тези и редица други (не)познати герои от пъстрия български фолклор. Притчите – поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца.
„Баба Марта и месеците” е първата авторска книга на Слави Ганев, който придоби популярност с първия пълен превод на „Дракула” на Брам Стокър и с превода на „Монахът” от Матю Грегъри Луис. На него дължим и двата тома с български народни приказки – „Български народни приказки” и „Български народни приказки от Македония”, на които е съставител и разказвач.
Прочетете откъс от „Баба Марта и месеците” от Слави Ганев, която излиза от "Сиела".
Силата се ражда сред враждебност, споменът твори надежда
Дойде време да ти разкажа за самите месеци, понеже тъкмо в тия времена, когато снегът царствал над почти цялата земя, Баба Година родила първото си дете. Тъкмо преди отново да поеме по всевечния си път, го дарила с живот. Била с Време в къщата на добрия Дядо Кольо. Там проплакал Януари и за първи път вдигнал ръчички към майчиното лице. Студът веел вихрушки вън, сипел сняг, покривал стени и кепенци с лед. Фучал яростно Влах, свистял в голите клони, дето от много лета не се били раззеленявали. Сгушила Баба Година малкото си отроче, притиснала го към гърдите си, за да го стопли. Тъй могъща била зимата, че топлината на игривите пламъци в камината почти не стигала до нея. Една-едничка сълза се стекла по страната на Година и засияла от блясъка на огъня. Нея загледал Януари и тъй хубава му се сторила, че я запомнил за цял живот. Ех, още оттогава.
Съблякъл тогава Никола кожуха си и го дал на Година да повие в него детето. Не бил случаен той, нали знаеш, че всяка зима Дядо Кольо пътува с шейна през снеговете и студ не усеща. Не бил обикновен тоя кожух. По-топъл от него нямало на света.
Пораснал Януари голям и силен младеж. Дори баща му Време изглеждал дребен край него. Кой знае откъде били дошли силата и юначността му. Най-дълго той живял сред снеговете. Братята и сестрите му се родили много по-късно и малко видели от царството на въглечерния Влах.
По това време Януари, най-големият сред месеците, не бил студен, любезни читателю, дори нека да ти подшушна нещо тайно: ами че той никога не е бил студен, но станал такъв. Обичал редките мигове, когато немощно подухвал слепият Лодос, възхищавал се на бледата зеленина, която избивала изпод снега след него. Януари предпочитал да се разхожда сам в горите, сред дъхавите борове. Понякога спасявал животни в беда, лекувал раните им, помагал им да търсят храна сред снега. Не бил студен Януари, ала живеел сред студ, нали Влах владеел целия свят и го обгръщал в зима. Потърпи малко и ще разбереш защо хваща студ, като настъпят дните на най-възрастния сред месеците, ей сегичка.
Януари не другарувал с братята и сестрите си. Нали ти споменах, че те се явили на бял свят дълго след него. Задето прекарал много лета съвсем самичък, пък и задето възмъжал преди всички останали, заобичал тишината. Гледал той отдалеко детските лудории на Февруари и Марта, гледал как расте найденият Април, гледал и как красавецът Май твори първите си цветя, ала сам не ги наближавал дори. Само гледал и заговарял при нужда: ако го питат нещо или пък сам реши да се намеси. В тежки векове отраснал бил, в леденото царстване на Влах, любезни читателю, и тъкмо това го направило разумен, направило го зрял. Януари не познавал капризите на пролетта, не познавал жарката страст на лятото, не познавал дори тъгата на есента, която плачела с листа. Познавал само суровата зима и нейния мраз. Познавал скрежа, познавал висулките по къщите на людете, познавал яростните вихрушки и лютия нрав на Северния вятър. Колко години само не бил виждал друго... А за да останеш силен, да останеш здрав в тия тежки мигове, нужен е порядък и послушание пред мъдростта.
