Рич Мур е известен с режисирането на "Футурама" и "Симпсънс", обаче с "Разбивачът Ралф" той се отклонява от анимациите с хумор за възрастни и все пак успява да хвърли мост между бившите деца и настоящите. Накратко - след като изгледате „Разбивачът Ралф” е много вероятно да ви се доправят следните две неща: 1) ужасно много да ви се дояде сладко и 2) да ви се прииска да поиграете на някоя 8-битова игра, ама ВЕДНАГА.
Преди да се включим в същността на историята и да разберем за какво се борят силно пикселизираните в оригинал герои, нека се срещнем с една от най-сладките анимационни девойки въобще – малката Ванилъпи от играта „Sugar Rush”, която ни даде кратко интервю:
Представи се с няколко думи?
- Аз съм Ванилъпи и съм бъг в играта "Sugar Rush" (гледа мило).
За какво мечтаеш?
- За мой собствен карт… и да спечеля състезанието! (ентусиазира се). И… (малко се натъжава) да не бъда вече сама.
Какво мислиш за Ралф?
- Ух… ужасен… Но може и да е добър, обаче – уф, какво значение има - аз си искам карта!
Разкажи ми за миналото си?
- Я се разкарай! Много питаш…
Можеш ли да спечелиш състезанието?- Естествено, че мога! Карането ми е в кода!
Вече и сами се досещате, че Ванилъпи е доста целеустремена - каквато бихме си представили, че би била една състезателка в игра, ако не беше просто... неодушевен компютърен код. Но може би и затова е една от главните героини в „Разбивачът Ралф”. Вдъхновението за него пък идва от „Rampage”, в която чудовища разрушават сграда, но в случая е едно и то никак не е доволно от статута си на злодей. Интересно е, че първоначално Ралф е трябвало да бъде 8-битов през цялото филмче, но продуцентите преценили, че така не би бил достатъчно симпатичен на зрителите. Затова го пооцветяват, позаглаждат и го хвърлят в междуигралното пространство, независмо, че по-голямата част от действието във филмчето се развива в играта на Ванилъпи - като бъг, тя не може да я напуска.
И така, докато Ралф се опитва да спечели медал и да заслужи място при добрите герои, а Ванилъпи влага цялата си енергия и изобретателност да се включи в състезанието с картове в нейната игра, ние можем да се насладим на приятния реверанс, който Дисни правят към 8-битовите игри. Които бяха най-големият фън само преди 15-ина години, а днес съществуват основно на маргинални сайтове, натискащи бутона сантимент в поотрасналите деца и... да, без ръчките и жетоните никак не е същото.
Обаче в „Разбивачът Ралф” са намесени цял куп герои от любими ретро игри и продуцентите първоначално са планирали да включат дори Марио и Луиджи (от „Супер Марио”, много ясно), обаче "Nintendo" поискали твърде много пари за използването на тези легендарни персонажи. Затова пък като симпатично намигване от страна на екипа, можете да видите някоя и друга гъбка, хищно цветенце, дрънчащите рингове на Соник и да си спомните още доста любими и накълцани от не особено добра графика герои, ма този път в 3D, май, май. Има и някои по-нови попълнения, но по-важното е друго - "Разбивачът Ралф" е точно от онези анимации, които кат о на игра донасят усмивка на лицата и на малките, но и на големите. Е... повече на първите, но ако и вие имате нежно сърце (дори и скрито под космато и едро тяло - като на Ралф), носталгията може и да наклони везните в посока да харесате ужасно много сладко-шоколадово-бонбонения сблъсък на характери. Който променя всеки от героите или пък… им помага да разберат кои наистина са.
Вече по кината
