Всеки, който е подценил социалния елемент на играта, не е стигнал много далеч, казва още директорът на "Локална продукция" в bTV Media Group

Ангелина Белчева е директор "Локална продукция" в bTV Media Group от 2015 година. Започва работа в телевизията през 2008 година, а кариерата и живота ѝ са неразривно свързани със Survivor. Анджи, както я наричат всички в екипа, е продуцентът на Survivor за bTV и е част от онази група, която пристига първа и си тръгва последна от локацията на формата, след като се увери, че всичко е оставено така, както е намерено - диво и непокътнато. В новия брой на списание „Biograph“, Анджи споделя ексклузивни детайли по заснемането на култовото риалити – от подбора на участниците, до предизвикателствата на терен и секретния ритуал при избора на победител, който остава в тайна до самия финал.

Каква е твоята лична история с формата?

Survivor е бойното ми кръщение в телевизията. Бях асистент на директора „Продукция“, имах стаж само три седмици и никакъв опит в телевизия, когато заминахме за Панама за снимките на Survivor 3. Дотогава бях просто фен. Бях абсолютно поразена от мащаба и въздействието му върху всички замесени в него! Попивах всяка секунда от това незаменимо преживяване, създадох безценни приятелства и натрупах огромен професионален опит.

Кой е бил най-критичният момент? Най-опасният лично за теб?

В Survivor се работи в изключително враждебна среда. Ако съдите по снимките в Инстаграм, всичко изглежда екзотично, лазурно и прекрасно далечно. Истината е, че там опасностите са навсякъде. Локациите са диви и изпълнени с животински и растителни видове, които са опасни за човека от цивилизацията. Атмосферните условия са екстремни. Никога няма да забравя как, докато избирахме локация във Филипините, вървейки по една неравна пътека през джунглата, понечих да се хвана за стърчащ клон, за да запазя равновесие. Местният ни водач веднага ми изкрещя „Не докосвай това!“. Аз, разбира се, се стреснах по-скоро от тона на гласа му, без да осъзнавам каква е драмата. Оказа се, че „клонът“ е добре маскирана в лианите змия, която е силно отровна, стои неподвижно с часове и дебне плячка.

Ваня Джаферович за стратегиите в "Сървайвър", с които да стигнеш до финала

В предишните сезони не е имало такива ходове, каквито ще има сега, разкрива Ваня, който е в ролята на човека зад кадър

Пак във Филипините през 2009 г., по време на снимките на Survivor 4, имах и лична среща с кобра. Помня, че за първи път усетих какво е „кръвта ти да замръзне във вените“. Бяхме на една пътека между колибките на екипа само аз и тя. И се гледахме! Много бавно извадих радиостанцията и повиках някого от екипа в базата, като се опитвах да звуча хладнокръвно. Те твърдят, че са пристигнали за 3 минути, аз твърдя, че са се забавили половин час. Времето тече някак с различно темпо в зависимост от това какво преживяваш, нали?! Помня, че пръв в групата тичаше колегата ми оператор Жан с камера на рамо, за да заснеме змията! Това е много показателно за преживяването Survivor - да останеш професионалист, докато си винаги нащрек за опасност - и обратното.

Survivor зад кадър: Епизод 6 - Островът на изкуплението

Вижте какви са легендите

Колко по-рано започва подготовката?

Подготовката на такъв мащабен проект, отнема между 18 и 26 седмици. Това включва избор на локация и набавяне на разрешение за снимки, което в повечето случаи е дълъг и тежък административен процес, с оглед отдалечеността на мястото. Изборът на локация е нелесен и сложен, тъй като тя трябва да отговаря на концепцията за даден сезон, да се съобразят стотици условия: от часовете на изгревите и залезите до топографията и метеорологичните условия, възможността за комуникация и медицинска помощ и не на последно място местния продуцентски екип, който трябва да е опитен и надежден. За Survivor 6 избрахме Филипините и въпреки че сроковете и пандемията ограничиха времето за подготовка и я усложниха допълнително, ние се справихме.

Визитките на всички 20 участници в „Survivor: Скритият идол“

Най-великото приключенско риалити отново завладя ефира на bTV

За какви хора е и за какви не е Survivor?

Survivor не е за туристи - любители на екзотични дестинации или за случайни авантюристи. Да наречеш този феноменален формат авантюра е несериозно. Survivor е многокомпонентна игра - както физическа, така и умствена, и включва голям социален аспект по отношение на взаимоотношенията, изграждане на доверие, оценка на мотивите и изграждане или разрушаване на съюзи с другите състезатели. Всеки, който е подценил социалния елемент на играта, не е стигнал много далеч. Разбира се, добрата физическа подготовка помага, но далеч не е единствено условие за успех в нея.

Марк Бърнет, първият продуцент на Survivor, нарича формата “morality play” - нравствена, етична игра. Какво вади от човека Survivor?

Виждала съм как стресът, съчетан с постоянен глад и липса на уединение, огромното разстояние от близките ти хора и липсата на модерните средства за комуникация изтласкват хора над тяхната точка на пречупване.

Survivor вади на показ най-доброто и най-лошото от хората. Понякога правят неща, които обикновено не биха направили или казали, само защото са гладни или нещастни. Няма да излъжа, ако кажа, че Survivor оставя и физически, и емоционални следи върху всички замесени. Говоря и за участници, и за екип. Survivor взема малките социални лъжи от ежедневието и ги превръща в състезание.

“Истинският” живот – това, с което се занимаваме ден след ден вкъщи, на работа или на обществени места – е поредица от представления с маски. Дори в най-личните си срещи в цивилизацията ние представяме само част от себе си, тази, която ние си изберем. От неусетна усмивка до неохотно извинение, ние се лъжем един друг през цялото време. Да издържиш в Survivor означава да свалиш маската си, която почти винаги носиш или да извадиш още много други. Зависи от стратегията, която си предприел. Да изиграеш така хитро играта, че тези, които си елиминирал, да напишат твоето име на финала като Sole Survivor. Но в крайна сметка след всички игри, изпитания, силови двубои и физическо изтощение трябва да докажеш, че най-тренираният ти мускул е… мозъкът.

Интервюто с Ангелина Белчева четете тук: