Когато говорим за любов, разликите между различните възрастови групи не съществуват – всички искаме да я намерим. И я търсим. А в процеса на търсене? Там някъде се разминаваме. Срещите на 20 и на 30 години са различни, но винаги са забавни. Искали ли сте някога да се погледнете отстрани? Е, сега можете.
Янита, 21: "Имаш ли планове за довечера?" Най-накрая. Без да увъртам много се съгласявам. След първоначалното вълнение, настъпва паника - "Какво ще си облека?!". Решавам да заложа на рокля – това работи всеки път. Часът на срещата ни наближава. Отделям малко повече време от обикновено за грим и прическа. Последни щрихи по визията ми и... май пак ще закъснея.
Пристигам. Той вече е там. Извинявам се за закъснението. Харесах го от пръв поглед. Висок, едър и мъжествен. Предлага заведение. Отиваме. Ще се опознаваме на чаша вино. Оставям избора на него. Алкохолът вече е пи чашите ни и си говорим. Той е доста сладкодумен и ми е приятно да го слушам...и гледам. Докато отпивам, не спират да ме тормозят мислите ми -"Ами ако се напия? Та аз не нося на алкохол. Май ще си остана само с първата чаша.” Той настоява да ми налее още, отказвам – няма да се излагам! Вечерта ни минава неусетно, а той започва да ми допада все повече. Май и той ме хареса? Не спира да ми се усмихва... нямам търпение да излезем пак! Решаваме да си тръгваме от заведението. Настъпва най-неприятният за мен момент - сметката. Ненавиждам я тази част. Предлагам да си я поделим, все пак не съм готованка. Той, разбира се, отхвърля предложението. Кавалер е. Или отказва от неудобство? Май не настоявах достатъчно... Трябваше да предложа още веднъж!
Тръгваме. Разхождаме се и макар да не искам тази вечер да свършва, става време да се прибираме. Изпраща ме до най-близкото такси. „Беше ми много приятно. Ще се чуем пак.”. „КОГА?!” , си мисля аз. Няма ли да ме целуне? Следващия път. Качвам се в таксито и не мога да спра да се усмихвам. И изведнъж...той ми пише, за да ми пожелае лека нощ!!! Сигурна съм, че това е човекът за мен. Прибирам се вкъщи и веднага звъня на приятелките ми, за да им разкажа всичко. Дали ме е харесал? „ДА!”, единодушни са те. Знаех си! Нямам търпение да се видим пак!
Ивета, 30: Когато навършим тридесет години си мислим, че светът ни ще се преобърне на 360 градуса. Аз лично за мен, признавам, че с нетърпение очаквах този ден. Далече от мисълта, че животът ми коренно ще се промени, камо ли аз самата. За мен, рождените дни са повод да останем сами със себе си и да се насладим на кратките 24 часа, която са си само наши. С наближаването на големия ден, започнах да преразглеждам възгледите си и реших, този път, да го отпразнуваме другояче – в компанията на прияли без определен план. Така и стана. Цяла вечер се наслаждавахме на нощна София с чаша шампанско в ръка, усмихнати и свободни. Това бе вечерта, когато звездите на сияещия град ме срещнаха със симпатичен господин, с който се разминахме на входа на столично заведение. Погледите и телата ни се разминаха и все продължи своята вечер по неподправен начин. Кой да подозира, че на следващия ден той ще ми пише с покана за първа среща. А забравих да обобщя – навремето бях от онези т.нар. „сингъл лейдиз”, които се наслаждават на живота.
Преди години, моментално щях да стана от леглото и откликна на поканата, но явно годините вече оказваха своето влияние. Вместо това, станах, направих си кафе, фреш и закуска, седнах удобно на кухненската масичка и наслаждавайки се на утрото проучих кой е този господин, от къде е, кой и кого го познава, дори му разгледах снимките във Facebook. Времето си минаваше, а аз спокойно си действах по план – сякаш нищо не се е случило. Така се подреди първият ми ден на 30, че забравих дори да му отговоря. Уикендът мина, новата седмица започна и... в сряда се сещам, че не съм му писала. Все едно след целия рисърч аз вече съм била прекарала достатъчно време с него и има време до следващата ни среща.
Е отговорих му. Два дни след това се видяхме. Отидохме да вечеряме в столичен ресторант и какво?! Не можах да се позная. Аз бях на 30 и няколко... ДНИ и осъзнах, колко много съм се променила. Изумително. А на рождения ми ден дори не бе пълнолуние. Питате се, как преминава романтична среща, когато сме на 30?! Опитът и времето ми показаха, че тя не се различава по нищо от приятелска сбирка с представител от мъжкия пол.
Няма напрежение, стрес от това дали ще ме хареса или не, дали косата ми е добре коафирана, още по малко се питах дали съм секси... Всичко мина естествено, приятно, забавно дори... рядкост за среща с напълно непознат мъж. Но ще призная едно, след първите няколко срещи, ние жените се превръщаме отново, като с магическа пръчица, в онези малки романтични момиченца, които тръпнат в очакване на първата целувка. Ами да, не всичко се губи с възрастта. Важното е да бъдем верни на себе си.
