В стрийминг платформата HBO GO вече можем да гледаме първите пет епизода (от общо 13) на трети сезон на „Историята на прислужницата“. Всеки следващ четвъртък ще бъде достъпен нов епизод, а телевизионната премиера е насрочена за юли месец.
Сериалът проследява живота на Офред (Елизабет Мос), принудена да живее като наложница във фундаменталистко теократично общество в близкото бъдеще. В тоталитарния Гилеад – някогашните САЩ – правата на жените на практика не съществуват. Офред е една от малкото останали фертилни жени и е „прислужница“ в дома на Командира. Тя е част от каста жени, държани в сексуално робство в отчаян опит светът да се насели отново с хора.
И най-мрачните неща в романа са базирани на реални събития
„Историята на прислужницата“ е антиутопия и някои неща вероятно ви изглеждат невъзможни, но през 2012 г. Атууд споделя в The Guardian: „Докато пишех, спазвах следното правило – да не включвам неща, които хората никога не са извършвали в даден момент и на дадено място по света. Не исках да бъда обвинена в сътворяването на мрачни сюжети“. Антиутопията е вдъхновена най-вече от пуританството.
Авторката на романа Маргарет Атууд се появява за кратко в сезон 1
Книгата е преведена на български в края на 2017 г.
Със заглавие „Разказът на прислужницата“ книгата бе издадена от Orange books (превод Надежда Розова). В това издание името на героинята е Фредова.
Стаята на Офред подсказва за живота, който тя е изгубила
Сценографът на сериала Джули Бергхоф признава пред Architectural Digest: „Сложихме маса там, но Офред не може да пише“.
Елизабет Мос играе без грим
Чудесно решение на екипа, за да се постигне по-голяма достоверност. Между камерата и лицето на актрисата няма преграда. Самата Мос споделя пред Time: „Снимахме с много близки планове и можете да видите кога пребледнявам или се изчервявам“.
Маргарет Атууд е канадка, но действието се развива в САЩ,
защото според нея канадците не биха допуснали такъв тоталитарен режим. „В Квебек например би имало голяма съпротива срещу подобен режим“ – споделя авторката пред Teen Vogue.
Все пак сериалът е заснет в Канада
В книгата истинското име на Офред не се разкрива
В сериала се уточнява, че рожденото име на Офред е Джун.
Цветнокожите
В книгата всички цветнокожи са прокудени от расисткия режим на Гилеад в Средния Запад и персонажите са бели.
В книгата не се уточнява каква е сексуалността на Емили
Хомосексуалността и бракът на Емили с друга жена са добавка на телевизионната версия, която Маргарет Атууд одобрява, защото придава по-съвременно звучене на книгата, написана през 1985 г.
Командира и Серина Джой не са толкова млади в романа
В сериала двамата са подмладени, за да може Серина и Офред да бъдат поставени в пряка конкуренция.
Червените дрехи на прислужниците
„Червеният цвят символизира кръвта при раждането, но също така е препратка към Мария Магдалена. Освен това с червена дреха ще те забележат по-лесно, ако решиш да бягаш“ – пише Маргарет Атууд в The New York Times.
Заглавието е препратка към друга книга
Името на романа The Handmaid’s Tale е препратка към Canterbury Tales (Кентърбърийски разкази) на Джефри Чосър, но също и към народните приказки (folk tales).
По романа е създадена успешна опера
Неин автор е датският композитор Пол Рудерс.
И не толкова успешен филм
През 1990 г. немският режисьор Фолкер Шльондорф снима филмова версия с Наташа Ричардсън като Офред и Фей Дънауей като Серина. Нито критиците, нито публиката одобряват филма. Маргарет Атууд споделя, че е била консултант, но като цяло сценарият не е отразявал нейната визия: „Казах им, че американците не използват израза hand cream (крем за ръце), а казват hand lotion. Приносът ми към сценария обаче остана само на това ниво.“
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
