Нали си спомняте Мария Попова? Представяли сме ви я като една от българките, за които трябва да знаем и с която се гордеем изключително много. Преди време от huffingtonpost.com направиха номинации за достойните и интелигентни дами в интернет пространството. Е, измежду всички тях попадна и Мария.
Оттогава следим с интерес нейния блог Brain Pickings, в който тя винаги предлага преинтересни материали, които четем със затаен дъх. Попаднахме на интересен пост от май тази година, в който главен герой е чаят, а авторът, който представя своите 11 златни правила за перфектната чаша чай, е небезизвестният писател и журналист Джордж Оруел.
Преди да се впуснете в превода на златните му правила, имайте предвид, че той е британец, а британците боготворят и смятат пиенето на чай за най-британския сред британските ритуали. А, и го пият задължително с мляко – нещо, което за нас изглежда повече от странно.
Правилата на Оруел са извадка от есето „A Nice Cup Of Tea”, написано през 1945 г. и включено в антологията от 1968 г. George Orwell: As I Please, 1943-1945: The Collected Essays, Journalism & Letters, Vol 3. Приятно четене и успях с чая :)
На първо място - трябва да се използва индийски или цейлонски чай. Китайският чай има преимущества, които не трябва да бъдат пренебрегвани в днешно време – той е икономичен и не може да се пие без мляко – но той не е достатъчно стимулиращ. Човек не се чувства по-мъдър, по-смел или по-оптимистичен, след като пие от него. Всеки, който е използвал фразата „чаша хубав чай” знае, че става дума за индийски чай.
На второ място - чаят трябва да се прави в малки количества – това е, в чайник. Чаят, направен в големи съдове винаги е безвкусен, докато чаят направен в чайник има текстура и вкус. Чайникът трябва да е направен от порцелан или керамика. В сребърните чайници чаят не става хубав, а в емайлираните става още по-лош, но пък е достатъчно любопитно, че в калаените чайници (които са рядкост в днешно време) чаят не става толкова лош.
На трето място - чайникът трябва да се затопли предварително. По-добре е да го поставите върху печката, отколкото да го направите по обичайния начин – да го полеете с топла вода.
На четвърто място - чаят трябва да бъде силен. За чайник, който побира един литър и ако ще го пълните почти догоре, шест препълнени супени лъжици са чудесно количество чай. Във времена на недостиг това не е идея, която може да се реализира всеки ден, но аз твърдя, че една чаша силен чай е по-добра от двайсет чаши слаб чай. Всички истински любители на чая не само обичат той да е силен, но и с всяка изминала година той да става още по-силен – факт, който се признава от пенсионерите.
На пето място - чаят трябва да се постави направо в чайника. Без цедки, торбички или други приспособления, които да „затварят” чая. В някои страни чайниците имат малки кошници, висящи под чучура, които улавят листата, за които се предполага, че са вредни. Всъщност можем да консумираме такива листа в значителни количества, без това да ни навреди.
На шесто място – водата от чайника трябва да се изсипе в каната за чай, а не обратното. Водата трябва да е кипяща, когато това стане, така че чайникът трябва да се държи на огъня, докато дойде време за наливане. Някои хора казват, че трябва да се използва вода, която е кипната току-що, но аз никога не съм забелязал да има някаква разлика.
На седмо място, след като чаят е направен, някой трябва да го разбърка, или по-добре да раздруса чайника добре, след което да остави листата да се отаят.
