Александра Пиронева ни е изпратила текст, посветен на социалните мрежи и защо хората изпитват потребност да споделят непрекъснато какво им се случва - за да бъдат интересни, оценени, за да получат публичност и да станат популярни? Прочетете и ще рааберете!

И ти можеш да станеш автор в LadyZone -виж как.

В днешно време жизнено важно е да си показен и демонстративен, за да докажеш хъс, мотивация, свръхинициативност и стойност (най –вече добавена от теб), които са основните оръжия за оцеляване на съвременния човек. Не може да не харесваш или да не споделяш на глас и публично в социалните мрежи мисли, случки и занимания, защото се нуждаеш от свидетели на живота си вероятно, за да му придадеш онази важност и смисъл, които така и не откриваш вече в ежедневието.

Трябва да показваш профила си, повече или по-малко режисиран, да споделяш предпочитанията на вкусовите си рецептори: да шерваш с приятели и общественост колко точно палачинки си изял тази сутрин и кой ти е подарил сладкото, с което си ги полял. На обяд е ред на фотоси на кюфтетата и изказване на възмущение по адрес на съмнителното качество на каймата, която си закупил точно вчера от супермаркета на кръстовището „Х” (всички знаят понеже си се чек-нал „на Shopping with Muncho Maimunchev at Billa’’). От особена важност е и името на бара, към който си се запътил, да показваш плочките, които би залепил в идеалната за теб баня, предаването, което ще гледаш след малко и какво слушаш в момента, за да създадеш усещането, че си жив, че струваш и интересуваш. Разбира се, трябва да има солиден back up от снимки на хубавия ти профил с фатално втренчен в публиката поглед , фонът е без особено значение, важното е главното действащо лице (ТИ) да изглежда завидно добре и модерно.


Подхранвайки нездравото любопитство, от което всъщност черпиш вдъхновение сам, създаваш илюзията, че си по-загадъчен, дълбок и смислен, отколкото всъщност си. Хората започват неизбежно да си създават диктатура на стандарти, които малцина могат да покрият. Да не се наслаждаваш на момента и компанията, с която си, защото задължително трябва да споделяш преживяването си с широката общественост, за да предизвикаш определен отзвук, без който не можеш да се чувстваш успял и на гребена на вълната. За да бъдеш лайк-ван в социалната мрежа също трябва да притежаваш най-разнородни и разнообразни интереси и да ти се завива свят от най-нестандартните хобита. Ако не консумираш редовно багета-бри-божоле, ако не мечтаеш да посетиш Монголия, Норвежките фиорди или Копакабана, ако не обичаш в свободното си време да лееш свещи, танцуваш бразилска самба, печеш сладки, сърфираш, доброволстваш за запазване популацията на австралийския вомбат, грънчарстваш, пишеш хайку и приготвяш аюрведически хляб, по възможност всичко това заедно, със сигурност няма да те коментират. Няма да си глобален и вълнуващ.

Непременно трябва да покажеш пред останалите нещо, което да те прави оригинален и различен. Трябва да си инициатор, лидер, да не спираш да блестиш с другост, да остроумничиш. Да си интересен на всяка цена. Да се продаваш. Да се показваш и котираш. Искайки необременено от съвремието мнение, попитах баща ми - човек в третата възраст, какво мисли за социалните мрежи. Не съм убедена, че той разбира какво точно представляват те, но криво-ляво му обясних на неговия си език. И той ми каза, че било много просто! Всеки човек иска да е важен, това е платформа, на която доказваш колко невероятно значим си именно ти, викаш ‘’Ехоооо, ето ме и мен, вижте ме, искайте да сте като мен, защото аз съм невероятен’’. Но колко невероятен те прави снимката на новите ти обувки и фактът, че точно сега вариш гулаш и слушаш „Ръчкай ме цяла нощ” новото ти любимо парче?

Недай си Боже, да си мило нещастно влюбено момиче във Фейсбук! Задължително трябва да поддържаш духа си несломим с вдъхновяващи фрази, изказани от популярни и недотам популярни личности и да участваш в поне пет групи от ранга на "Ти ще ме търсиш, ама аз няма па да се върна", "Аз съм си супер, фани се гръмни" и "Завърти се и иди си". Най-важното нещо за теб е да докажеш пред всички познати и непознати колко в действителност изобщо не си наранена от факта, че Петкан те е зарязал и същевременно да му изпращаш скрити послания, които да се чудиш дали същият ги забелязва или не. Откакто съществува социалната мрежа е недопустимо да му кажеш tete-a- tete на тоз Петкан каквото имаш да му казваш, трябва да го намекнеш със снимки на дълбоко натъжени котенца, гледащи премрежено други по-окумуш позиращи твари. Обществото трябва да знае, че си обичал и си изгубил, не е достатъчно само ти да го знаеш, да го знаят близките приятели, на които си споделил. Трябва да се обезсмърти тази нещастна любов с таг-ове, шер - ове, да се промоут-не поне два-три пъти и след като Петкан е изчел всички сентенции колко си добро и мило момиче и му се е изяснило как изобщо не ти пука за него, да бъде порядъчно блок-нат завинаги!

На Света място има за всеки. То е там, където си независимо, че другите не го виждат, не го коментират и не им се струва популярно. Твоите чувства и моменти са важни само и единствено за теб и хората, които те обичат. Не е нужно всеки да знае къде си, а само този, който искаш да е с теб там, където си. Толкова ли не може човек да знае колко струва, без чуждата оценка?