Ето го и чаканото продължение на разказа на Антония Банкова от Разград! Благодарим! Ето как и ти можеш да се включиш в нашата рубрика Вашият блог!
Както стана ясно в първата част на моя разказ бях в ситуация на шах и мат. Нямаше правилно решение, но решение от моя страна все пак трябваше да има. За това и направих онова което исках толкова много – просто излязох. Да, излязох! Точно в този силен дъжд! Вече бях закъсняла, затова бягах по опустелите улици. Бях задъхана и мокра, когато стигнах уреченото място…. И тук, честно казано ми се струва прекалено лично преживяването, за да продължа. За това ще оставя на вас края на тази история.
За по-оптимистичните може да продължи с това че ТОЙ е там и вече чака. Чака със същата надежда, с която аз излязох от дома си. Среща има, а и ще има тема на разговор, подходяща за първите минути пълни с притеснение и неувереност. Ще стане като част от филм с щастлива развръзка – две фигури на млади хора, нервни усмивки и блясък в очите на фона на сиво и мрачно небе.
Другите, по-реалистични натури в живота, ще продължат с мен – там в дъжда, сама и чувстваща се доста нелепо. Ядосваща се на взетото решение и изпитваща дълбоко разочарование. Но трябва да ви призная, че лично аз намирам винаги нещо красиво дори и в тъжните моменти. За това най-вероятно ще постоя малко да почакам и ще тръгна бавно към дома си. Ще съм доволна, че съм последвала и този порив на сърцето си. А това наистина е важно!
"
