Колко сме образовани днес, какво знаят днешните ученици и кой е отговорен за това - отговор на тези въпроси потърси Христина Проданова. Благодарим за изпратения текст! И ти можеш да ни изпратиш своя авторски текст - виж как.

В копирния център на Великотърновския университет е залепен малко поизтъркан и окъсан лист със следната максима:

”Който гледа с една година напред, сее градина.
Който гледа с десет години напред, сади дърво.
Който гледа далеко в бъдещето, образова народа си. “

Но доколко важи последното изречение за съвременния българин? Съществува ли образованието в неговата ценностна система и ако да, приоритетно ли е за него?... Или все повече гледа пред носа си - „с една година напред”, интересувайки се само от насъщния и градината? Не забрави ли духовната храна и знание, за сметка на материалната? Колко са съвременните българите, задоволяващи своята духовна жажда за знания и приемащи образованието като ценност?
Малко.

Българският дух в сърцето на Париж>>
 

В нашата страна за никого не е тайна в колко окаяно състояние е грамотността на мнозинството от населението. През последните няколко години сме свидетели на неприятна тенденция в българското образование. Налице са все по-малко образовани ученици, които все повече изостават спрямо връстниците си от останалия развит свят. Българските младежи са все по-малко духовно и граждански осъзнати и способни да се справят с предизвикателствата на непоколебимо развиващия се XXI век.

Доказателство за тoва са множеството национални, европейски и международни статистики, показващи неприятната истина. А именно, че българите са сред най-необразованите народи. Все по-малко са тези, които завършват средното си образование и постъпват във висши учебни заведения... или ако изобщо постъпят, то е с неимоверно занижени „състезателни“ балове.

По-различното начало на учебната година>>

Изключително разочароващо ми подейства една анкета със случайно минаващи ученици, излъчена по телевизията. На въпрос, засягащ знания по българска история като: „Кой е бащата на хан Аспарух?”, ученикът отговори: „Ъ-ъ-ъ...Крум?...”, негов съученик, пък отговори: „Не ме интересуват тия глупости!”. Достатъчно показателно, мисля, е излъченото - първо за знанията на учениците и второ за тяхната култура.

Но защо се получава така? Не е ли от значение, освен държавната политика и нашето гражданско самосъзнание?
На първо място трябва родителите да стимулират желанието у децата си за интелектуално развитие и обогатяване. Да бъдат техни ръководители...

Но за съжаление все по-често, в забързания си съвременен живот, социална и служебна заетост, родителите отделят все по-малко време за възпитанието, поучаването и контрола върху децата си. По-късно, когато постъпят в училище, децата се сблъскват с изисквания и норми, непонятни за тях. И тъй като родителите не ги насърчават в тяхното образование, поради заетостта си или просто заради незаинтересованост, децата започват да се лутат, грешат и обезсърчават.

5 начина да обогатим речника на детето си>>
 

И тук идва втората важна предпоставка за образованието на децата – дейността на учителите. На тях се пада тежката задача да превъзпитат и сетне образоват децата. Не са единични случаите, обаче, когато родителите не показват уважение към учителския труд пред своите деца с реплики като: „Остави я тая (учителката), тя не става!”. Вярно е, че има и некадърни учители, които не се вълнуват от ученическите неволи или просто не си преподават материала качествено, но в никакъв случай родителското съсловие не трябва да се оправдава с тяхната некадърност.

Има едно старо изречение в паметта на народа: „Липсват му първите 7 години!” То нагледно показва първостепенната възпитателна роля на родителите, на базата на която стъпва образователния процес.

Изказаното дотук е факт за една голяма част от българското население и просто подкрепа за твърдението, че образованието битува като ценност у малка група от хора.
Би трябвало най-сетне тези статистики да послужат като порицание за хората, които не се интересуват от бъдещето си. Изключително необходимо е всеки от нас да премисли своята роля – действието или бездействието си, по отношение на националното интелектуално развитие на населението и най-вече на младите поколения, които утре ще гледат далеч в бъдещето за да образоват народа си.