Текстът ни изпрати Пламен Василев от с. Зафиворо, Силистренско. В него става дума за доброто, което никой друг освен нас самите не може да сътвори. Благодарим! Ето как можеш и ти да си включиш в нашата рубрика Вашият блог.
Навън денят е прекрасен - топъл и слънчев. Славейче някъде наблизо оповестява с песента си хубавия ден. Във въздуха се носи мириса на пчели и различни цветя. Но контрастно на обстановката навън, вътре в теб се таи гняв, сивота и омраза. Гледаш през прозореца на света изпод начумерен поглед. Забравил си да се усмихваш. Сигурно не ти е до това глупаво упражнение, тъй като не намираш смисъл в живота си. Навярно щом не си удовлетворен от себе си, мразиш и останалите - просто ей така.
Но замислял ли си се някога, че животът ти е толкова скапан, защото просто той ти го връща заради отношението ти към него. Аз вярвам в поговорката ,,Усмихни се на света и той ще ти се усмихне,,.
Ние въобще не сме ведра и добротворческа нация и сигурно това е причината за нещастията ни. А колко малко се изисква да се усмихнем или да направим мъничко добро. И, със сигурност, това добро ще се удвои и ти ще бъдеш зарадван с нещо. Това не е само положителна нагласа, а закон. В света всичко, и добро и лошо, се връща на онзи, който ги прави. За предпочитане е да правим повече добрини, защото те ни носят някаква вътрешна светлина и ние се преобразяваме. Направеното добро се мултиплицира. Опитай и се убеди в това. Аз вече опитах.
