Благодарим на Теодора Терзиева за изпратения текст! Ето как и ти можеш да ни пишеш и да станеш част от екипа ни.

Обичам душата ти. Толкова чиста, най-чистата и най-нежната, която съм срещала.
Обичам искрения ти поглед, ако се вгледаш за дълго в моите очи, би могъл да ме разплачеш от щастие. Имаш най-прекрасните и топли очи, такива, в които искам да се оглеждам вечно, само и единствено в тях.
Обичам ума ти, обичам моментите, в които си по-умен и по-разумен от мен самата.
Обичам мечтите ти, защото когато говориш за тях, грееш и оживяваш още повече.
Обичам твоя инат и хъс за всичко, но те са смилени хъс и инат.
Обичам твоята амбициозност и увереността ти, че ще постигнеш това, което искаш, или поне ще направиш всичко възможно.
Обичам, когато спориш с мен.
Обичам това, че спечели уважението ми.
Обичам това, че ме респектираш с всичко, което си, с всичко, което мислиш и правиш.
Обичам нежността ти.
Обичам добротата ти.
Обичам твоята благородност и героизма, който носиш в себе си, защото за мен ти носиш героизъм в себе си.
Обичам това, че се бориш за правдата по свои си начини.
Обичам загрижеността ти за света, който ни заобикаля, ти си герой в моите очи.
Обичам това, че можеш да правиш всичко.
Обичам това, че помагаш, когато някой има нужда от помощта ти.
Обичам твоето непримирение с фалша, с лъжата, с лошотията.
Обичам твоята сериозност, колкото и плашеща да е понякога.
Обичам усмивката ти, тя е най-хубавата на света. щом я видя, всичко ми минава.
Обичам смеха ти, мога да слушам само и единствено него.
Обичам, когато се лигавиш като малко дете, защото си мисля, че само пред мен се отпускаш така. дори и да не е само пред мен, аз така ще си мисля.
Обичам, когато държиш малката ми ръчичка. Обичам, когато ме придърпваш към себе си, дори за чаша вода да тръгна, когато стана през нощта и се будиш и ме питаш къде отивам и отново ме придърпваш.
Обичам, когато ме прегръщаш и се облегнеш на гърдите ми и въздъхнеш, все едно цял ден това си чакал.
Просто те обичам, Птичко!