Анита Георгиева ни изпрати текст, посветен на човешките отношения и на това дали сме успели да оценим самите себе си. Благодарим! Виж как можеш и ти да ни изпратиш свой текст.
Когато чуем някоя приятелка да казва "Виж какви хубави крака имам" или "Аз разбирам от това, с което се занимавам", първата ни реакция е да си помислим "Тая добре ли е?! Какво е взела да се хвали?". Защо ние хората сме склонни да приемаме да се говори лошо за някого, пред това някой да говори хубаво за себе си? Предпочитаме да злорадстваме и очерняме другите, пред това да приемем качествата на човека пред нас, изтъкнати от самия него.
Защо?! Толкова ли е трудно за преглътнем, че може да има човек, който сам се цени?! Тези хора са толкова малко, че срещайки ги, ние инстинктивно ги отхвърляме и решаваме, че нещо им е сбъркано. Толкова ли е трудно да приемаме?! Боли ли ни да видим качествата на хората?! Това, че повечето предпочитаме да не харесваме себе си и всичко около нас, не значи, че някои не са открили истината за вътрешния мир.
Приемайки другите с техните предимства и недостатъци, ще се научим да приемаме и себе си, не само добрите си качества, но и всичко, което се опитваме да скрием. Ние сме това, което носим вътре в душата си. Всички сме уникални, съвършени. Аз, ти.. всички. Ако погледнеш човекът, който те дразни, с други очи, ще видиш, че той също е толкова съвършен и уникален колкото и ти. Че той има правото да се обича и да изтъква своите качества, колкото и ти. Просто той е стигнал малко по далеч от теб, защото си е позволил да се обича, да те обича, да обича всичко заобикалящо, и да може да изрази възхвалата за тази си любов.
