На 30 юли отбелязваме Световния ден на приятелството. Учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г. Приятелството е важно нещо. Ето защо е съвсем логично денят да е законово обусловен. Приятелството заслужава това!
Замислете се за всички онези дни, когато сълзите ви са стигали до ръба на клепача, гърлото ви се е свивало до степен да не можете да дишате, викът от болката се е завихрял в мощна въздушна стрия, която, ако излезе, може да разруши близката сграда... И малко преди да рухнете от мъка, обида, завист или лишение, се е появявал той – приятелят. За да те прегърне, да напоиш ризката на рамото му със сълзи, да ти подаде салфетка да забършеш сополите, или пък лъжица, с която да загребеш от голямата кутия шоколадов сладолед.
Приятелите не са светци, не са феи, не са еднорози, не са ангели дори! Точно те могат така да те ядосат, че да им стовариш торба с китайски проклятия., да им тръшнеш вратата под носа, да затвориш телефона без обичайните пожелания за приятен ден и дори да блокираш профила им във Facebook.
Но приятелите затова са приятели!
Защото умеят да стоят зад затръшната врата и не само да не ти се ядосват за изблиците на лудост, а да ти припяват „I’ll be there for you...”.
Приятелите знаят кога си наистина бясна и кога настроението ти е просто предменструален синдром.
Приятелите не спират да питат “Какво има?”, дори за седми път да просъскваш „Нищо!”.
Приятелите не публикуват селфито, на което повръщаш след пиянска вечер, тече ти лигичка, докато спиш, или си с едно полуотворено око и приличаш на олигофрен във Facebook, дори те особено много да се харесват на него.
Приятелите са мекото хлебче за твоя хот-дог, защото без тях ще си имаш само един гол кренвирш.
Приятелите ще се тагнат и от Тамбукту с теб, ако ти е важно. И дори могат да стигнат до там с колата.
приятелите ще ти донесат чипс, китайско в картонена кутия, топла супа или бутилка вино (даже две!), когато имаш нужда и дори научно ще ти обяснят защо когато си ядосана, не ти се лепи на ханша.
Приятелите са мушкатото в саксия, без което новата ти квартира ще е дом, но няма да е вкъщи!
Приятелите ще звънят по телефона, ще ти пишат смс-и, ще ти пращат усмихнати човечета и миньони със сърца в очите до припадък, или поне докато малко преди припадъка не кажеш – „Добре, не ти се сърдя повече!”
Защото всички ангели си имат своите демони! Нали? За един прEател питам.
