Писмо до баба - на жената с дебелите плитки, която не познавам

„Баба ти беше много добър човек и имаше две големи дебели плитки. Отиде си твърде рано“ - това ми каза една възрастна дама, когато бях на 10. Случайно, докато просто си гонех топката по улицата.

Тя, баба ми Събка, си беше отишла от земята едва на 36 г. Деляха ни близо 20 години във времето.

Като мит, като легенда… Съграждах я само от спомените на другите. После спрях, защото вече не можех… защото и другите, които я помнеха, вече ги нямаше.

Но тези думите на дамата никога не ми излязоха от главата. После чух същото още 2 пъти през следващите години.

„Ама, какви плитки, бе хора? Нещо друго не помните ли? От един живот само плитките ли останаха…“

Снимка: Евгений Милов

Писмо на една майка към нейната дъщеря: Искам да си смела, за да бъда смела и аз!

На този 8 март искам да бъдеш смело момиче

Започнах да си я представям, да я търся на снимки, да разпитвам баща ми. Дори намерих една нейна стара мръсна кутия, за да си редя ластичките… После и плитки с тях започнах да правя.

„Тате, а моите плитки дебели ли са?
- Не.
Тате, а баба като мене ли беше дребничка.
- Не.
Тате, и тя ли като мене не можеше да пее?
- Не.
- Тате, ти нали не искаш да идеш при нея.
 - …"

И един ден той просто литна към нея.

А аз вече бях голяма, и то усещането е едно такова, все едно и теб вече те няма. Все едно нещо от тебе се къса и литва с него. Първите 3 дни губиш няколко килограма и после си казваш:

„Имах любов, имах прегръдка, имах сигурност и рамо, а той… той е загубил Събка на 12.“

И никога не е лесно да кажеш „Сбогом“ и никога не минава! Времето нищо не лекува. Само тия плитки… така и не се научих хубаво да ги правя.

Снимка: Евгений Милов

Една жена със силно послание: Ако не обичаме себе си, как да очакваме от друг да ни обича?

Ако постоянно подрязвате пъпките на цвете, то никога няма да цъфне - същото е и с женската душа

Отивам на работа. Мирише на печени чушки. Мисля за шкафа в хола, дали го закачихме правилно. Изключих ли ютията. Тази новата книга на Лалева не ми хареса. Времето се разваля. Капва. Косата ми е влажна. Трябваше да си направя плитки…

И тоя кръговрат често се завърта сутрин. И после блесва слънцето. И вятърът спира. Отварям вратата на офиса. Топло е. Искам да седя до прозореца. Не се замислям. Инстинктивно вадя ластичка от кутията и си сплитам една плитка… дебела.

Добро утро, нов ден! Дано някой там някъде си спомни за моите плитки…