"Незавидна е участта на този, на когото никой не завижда."

- Есхил (525 г. пр.н.е. - 456 г. пр.н.е.)

Есхил е древногръцки драматург. Роден е през 525 г. пр.н.е. Участва в гръцко-персийските войни (битките при Маратон, Саламин и Платея). Първото му участие в драматическо състезание се пада между 500 и 497 г. пр.н.е. за утвърждаване на есхиловата драматургическа линия.

Античните учени изброяват в литературното му наследство около 90 пиеси (трагедии и сатирни драми), от които до нас са достигнали само седем: „Персите“ (единствената запазена историческа трагедия), „Седемте срещу Тива“, една пълна трилогия – „Орестия“ („Агамемнон“, „Хоефори“ и „Евмениди“), „Молителките“ и „Прикованият Прометей“. От останалите му творби са запазени заглавия и фрагменти от повече от 75 пиеси.

Снимка: iStock

Според Аристотел Есхил пръв въвежда втори актьор, намалява партиите на хо̀ра и дава преднина на диалога. Заради тези радикални промени е наречен „баща на трагедията“.

Скоро след написването на „Орестия“ Есхил напуска Атина и за трети път заминава за Гела на о. Сицилия. Там през 456 г. преди н.е. завършва жизнения и творческия си път и е погребан. Епитафията на гроба му не споменава нищо за творбите му, а само за участието в битки с персите.

Преразказана от Валерий Максим и Плиний Стари легенда гласи, че Есхил загива, когато орел изпуснал костенурка върху голата му глава, приемайки я за камък (някои орли се хранят с костенурки, чупейки ги в твърди предмети). Плиний Стари в своята „Естествена история“ добавя, че Есхил бил на улицата, за да избегне пророчество, че ще го убие падащ предмет. Съществува и версия, че орелът е изпуснал камък, приемайки плешивината му за яйце. Според Енциклопедия Британика легендата е изфабрикувана от по-късен сатиричен автор.

Завиждате ли на успехите на другите?