Терапевти, коучове, медиатори, трейнъри, психолози, мастъри, пробудени духове и други – напоследък, като огромна вълна, ни залива познанието на тези специалисти, учещи ни на най-естественото – да живеем. Модерно ли стана някой да ни казва как да бъдем щастливи, или наистина сме объркани и имаме нужда от силата на друга ръка или ум? Защо аз изпитвам трудности, а там някъде има човек, който дори не ме познава, но знае кое е добро за мен и кое ще направи живота ми по-добър и осъзнат?
Мъдри мисли върху картинка със замечтана жена обикалят социалните мрежи светкавично. Тренд ли е това, прероди ли се мъдростта на Буда в твърде много хора, или наистина имаме нужда от специалисти, които знаят повече и могат да ни дадат насоки за по-лек живот?
Посетих събитие на психолог, говорих си в Messenger с коуч, осъществих сесия с преподавател по ТЕС и НЛП мастър, четох книги. В една поредица от материали ще ви покажем какво се случва на тези практики, има ли полза от тях и какви са резултатите.
Груповите събития, водени от психолог, анонсирани и рекламирани във Facebook, са един от най-лесните и бързи начини да попаднете на подобна практика. Обикновено се организират в социални пространства, които се наемат почасово. „Повишаване на самооценката“беше групова терапия, целяща да „ремонтира“ луфтовете, които влияят върху самооценката ни в живота на възрастни.
Какво се случи?
1. Участието в събитието е с цена 20 лв. Продължителността – час и половина.
2. Хората, които присъстват на това събитие, са както жени, така и мъже. Направи ми впечатление, че жените са на различна възраст – от ученичка в гимназия до жени на видима възраст над 55 г.
Оказа се, че...:
Доста хора явно имат проблеми със самооценката, и то в двете посоки – или не се харесват никак, или стигат до ярко изявен нарцисизъм.
3. За начало си изтеглихме по две карти от различни тестета, които носят послания, свързани с любовта, щастието, черти от характера и т.н.
4. Първата практика беше свързана с писане - добре познат приом в психологията и в изследването на себе си. В 10 точки трябваше да опишем неща и характеристики, които са положителни за нас самите; начина, по който ние усещаме себе си и това, което мислим.
Оказа се, че...:
Много хора се затрудняват да напишат нещо положително за себе си и 10-те точки успяха да сведат едва до 4.
5. Продължение на тази практика, нещо като „За домашно“ е идеята да помолим няколко човека от обкръжението си да ни споделят 5 подобни неща, които те мислят за нас.
Оказа се, че...:
Ако попитате някого какво мисли за вас е твърде възможно той да вижда у вас неща, които самите вие не подозирате и изобщо да не забелязва такива, които имате като комплекс. Моята слабост неплоският ми корем изобщо не е забелязана от човек, който ме вижда всеки ден и общуваме от близо.
6. В медитативна техника със затворени очи и слушайки гласа на водещата, трябваше да разместим мисловните си нагласи на подсъзнателно ниво. Какво на практика означава това? Визуализирахме огън, пред който седим. Представяхме си, че пишем на листчета хартия всички упреци, намеци, критики и др., които са ни били вменявани години наред. „Не си много добра в това“, „Виж съучениците ти какво правят, а ти...“ и т.е. – всичко това мислено трябваше да напишем на листчетата и да изгорим в огъня, докато стане на пепел. Така символично се разделяме с неща, които са се превърнали в нещо нормално за нас, но са ни ненужни и ни саботират.
7. В лекционна част получихем съвети как и защо е важно да работим върху мисловните си нагласи.
Оказа се, че...:
Полезна практика е да повтаряме на себе си, че заслужаваме щастие рано сутрин. Тогава мозъкът ни е в такова ниво, в което най-лесно поема всяка информация.
За успеем да се справим с нуждите си, първо трябва да си отговорим на някои основни въпроси:
От какво имам нужда?
Защо нямам това нещо в живота си?
Какво ми пречи тази нужда да бъде задоволена?
Какво мога да направя аз самият за това?
Как да повлияя на пречките, заради които то не се случва?
8. Последва колективна практика, която е много подходяща и за тиймбилдинг. Групата се разделя на две. Половината застават в кръг и затварят очи. Останалите минават покрай всеки и му казват по една добра дума, нещо, което им е направило впечатление, което искат да кажат на този човек.
Оказа се, че...:
Трудно е да измислиш и да кажеш нещо хубаво на човек, когото си видял преди около час. Някои от хората в кръга не чуха своята добра дума, заради страховете на другите.
Когато теглим чертата...
Би било прекалено наивно да се смята, че 90 минути са достатъчни за промяна в самооценката. След подобно събитие самочувствието ви няма да се промени и проблемите с него, ако имате такива, няма да изчезнат. Но тези 90 минути може да са основата, върху която човек да стъпи и да потърси помощ, ако усети това като своето нещо. На подобни групови събития може да се запознаете с хора с общи интереси. Груповите посещения създават по-голям комфорт, защото, смесвайки се с тълпата, вниманието няма да е насочено само към вас.
