"Тайната рецепта за втори шанс" (изд. Хермес) е много приятно четиво за лятото, от страниците на което ще се доближите още повече до вкусната храна и силната любов. Добра комбинация, нали? Храна и любов винаги са си отивали, като тъмен шоколад с мента или като юлско небе с чайка.
Книгата разказва за новото начинание на Луси - топ готвач, която напуска изневеряващия си съпруг и дава нов старт на живота си. В началото обаче винаги има и нещо старо. В случаят това е... призрак. Да, звучи странно - бурканчета с подправки, нов ресторант, майка хипи и посред тях призрак. И то не какъв да е! А облечен в кафтан, супер секси мъж с чаровна усмивка! Това е Франки - бившият собственик на ресторанта, убит, незнайно от кого. Именно тази неяснота го държи все още на земята и той постоянно броди между стените на изоставената постройка, която Луси превръща в своя нов ресторант.
Срещата на ново и старо, на енергия за живот и мъртвец и най-вече на общата им страст към готвенето се превръщат в необходимите продукти, за да забълбука една любовна супа.
Докато действието се разгръща, страниците на книгата ни среща и с реалните рецепти, които Луси приготвя и с които обира овациите на своите гости. Харесахме най-много двойно печеното суфле с грюер. Но със сигурност ни грабнаха и петелът във вино, кифличките с ягодов конфитюр и крем, френската лучена супа и черешовият коблер. Т.е. докато четете увлекателен, лек роман и стискате палци героите все пак да се съберат накрая, може и да допълвате и тетрадката си с рецепти.
Авторката Дж. Д. Барет е австралийска сценаристка и продуцентка със страст към добрата храна и създаването на вкусни ястия. Това е дебютният й роман, но вече работи и върху втори.
А тайната за втори шанс се крие в... прасковите! Защо? Е, нали не очаквате да ви издадем точно финала на историята? Ще ви споделим обаче няколко запомнящи се цитата.
# "Джулия - най-добрата ми приятелка, казва, че нейният брак с Кен приличал на печеното пиле на майка й: възсухо, недотам горещо, но все пак приятно и засищащо, нещо, което чакаш цяла седмица."
# "А хората очакват от готвачите да са нарцистични задници, така се доверяват по-лесно на храната им... "
# "Мъртвите искат да живееш и да поглъщащ живота, не да гладуваш със спомените за тях."
# "За мен това е непонятно: пастетът, тази деликатна комбинация от месо и мазнина, е на първо място народна храна. Добил известност, когато Ескофие го използвал в менюто за вечеря приготвена от него през 1918-а, за да се отпразнува края на Първата световна война, и веднага станал хит. ... Оттогава пастетът е със сменен статус и го свързват с празненства, лукс и привилегии."
