Храненето в училище е проблем, с който се сблъскват все повече деца и родители. Според Наредба №37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците в училищните лавки, бюфети и стол е забранено да се предлагат:
- пържени картофени и зърнени изделия;
- екструдирани зърнени продукти с добавена мазнина;
- пържени ядки;
- пържени тестени изделия;
- захарни и шоколадови изделия, с изключение на шоколад (растителните мазнини да са под 5% от общата маса);
- сладкарски продукти с високо съдържание на мазнина и захар;
- сухи супи и сухи бульони;
- кафе и съдържащи кофеин напитки, както и енергийни напитки
Храни и промени
Начинът на изхранване на учениците се е променял през годините. Промени продължават да се случват и в момента. Съдържанието на рецептурника за приготвяне на закуски и обяд в детските градини беше обновено, като бяха включени повече храни като киноа, авокадо, чиа, сушени боровинки, броколи и брюкселско зеле. Закуските, които се предлагат в училище на децата от 1 до 3 клас, са приготвени и доставени от фирми, чрез пряко договаряне.
А ето и спомените на 5 човека, които разказват как са се изхранвали в училище.
Добринка, за храната в училище около 1958 г.
"В предучилищна група всеки си носеше храна от вкъщи. Спомням си, че имах червена, твърда чанта с подвижно капаче, като на кошчетата за отпадъци. Носила съм си в нея масло, сирене, хляб. То какво ли и толкова е имало за ядене по онова време! В училището ни даваха само чай. Имаше една леля Кунка, която ни сипваше чай от големи зелени кани. Всяко дете си изваждаше, каквото си е донесло за ядене от вкъщи, и хапваше.
След това храна в училище не сме имали, нито сме си носили от вкъщи. Закусвала съм вкъщи и след като свършат часовете и се прибера у дома, ям пак."
Калин, за храната в училище около 1980 г., но в Германия
"От пети до седми клас учех в Бохум, Германия. Всички деца в училище си носеха храна от вкъщи. Обикновено това бяха сандвичи. Не си спомням друг вид храна да съм носил или да съм виждал. По-късно в Немската гимназия в София обикновено се хранех в стола. Купувахме си предварително купони и с тях си плащахме обяда. Някои неща готвеха много вкусно, други - не. Спомням си най-вече кюфтетата с бял сос. От готвените храни обикновено е имало и зеле, картофи, фасул."
Тихомир, за храната в училище около 1990 г.
"От първи и втори клас ясно си спомням, че родителите ми ни даваха пари за закуска. Купувахме си храна от лавката в училище. Понеже бяхме малки, по-големите често ни пререждаха, избутваха или пък ни вземаха парите или закуските. Когато накрая все пак успявахме да си купим нещо, междучасието вече беше свършило. Ядяхме в час, а учителката ни се караше за това. На родителски срещи все съветваше родителите ни да ни слагат някаква закуска в чантите, за да можем да внимаваме повече в час."
Росица, за храната в училище около 2000 г.
"Всяка сутрин майка ми ставаше и ни правеше закуска, която изяждахме, докато по радио "Христо Ботев" звучеше приказката от "Ранобудното петле". После слагаше в чантата и на мен, и на брат ми закуска за голямото междучасие в 10:05. Винаги съм имала сандвич, милинка, принцеса със сирене или нещо друго, прилежно завито в салфетка. Даваха ни и пари. Купувахме си банички, пица или сандвичи.
На обяд се хранехме в училищния стол. Всички ученици се нареждаха до стената и си изчакваха реда. Дежурните учители следяха за реда, за това да не се блъскаме, пререждаме, да сме си измили ръцете. Можехме да избираме между няколко ястия за първо и второ. Най не обичах за десерт да има половинка грейпфрут, защото трудно го белех и все ми горчеше.
Редувала съм тези обеди с такива в столовата на завода, в който работеха родителите ми. Там имаше още по-голямо разнообразие. Минавахме с бели триъгълна табли, за да си изберем храна. Чак след като се наядем и си тръгваме, си плащахме. От десертите най-отчетливо си спомням киселото мляко, поръсено със захар."
Теодор, за храната в училище през 2017 г.
"Дават ни безплатни закуски от 1-ви до 3-ти клас. Не бяха вкусни. Във втори клас вече започнах да си купувам нещо за ядене от близките магазинчета."
