Преди 15 години Гечо Гечев се качва на жигулито си и тръгва да търси късмета си в чужбина. Първоначално се насочва към Германия, но тъй като не успява да намери работа там, продължава към Белгия. Знае само една дума на френски - "мерси", но се установява в Лиеж и започва работа като автотенекеджия.
Любовта към селото и земята го водят до участието му в трети сезон на "Фермата". Той е поредният участник, отпаднал от шоуто след двубой. По традиция се срещаме с всеки един от участниците, за да разберем повече за уменията му да готви, отношението му към храната и трапезата по празниците. Ето какво ни сподели Гечо.
Женска работа ли е готвенето?
Кой е казал, че има женска и мъжка работа? Жената е създадена да роди деца и да ги възпитава. Мъжете сме създадени да изкарваме повече средства. Аз така мисля, сигурно затова понякога съм изглеждал като женомразец във "Фермата". Моята жена ми помага в сервиза, но тя трябва да си гледа къщата, децата... Винаги съм казвал – благодаря на Господ, че не съм се родил жена. Толкова работа има една жена! Но и аз помагам. Няма проблем с това. Ако трябва ще простра пералнята, срамно няма нищо. Важно е да си помагаме – аз на нея, децата... Защото всички сме едно семейство, едно гнездо.
Къде ще празнуваш Коледа – в България или в Белгия?
Няма как да си дойда тогава в България. С жена ми ще сме на почивка само двамата за 10 дена в гората. Децата се събират с техни приятели из Европа.
Спазвате ли празничните традиции, какво слагате на трапезата?
Не пропускаме празник в моето семейство и спазваме всички традиции. Докато не се прибере и последният човек у дома, не сядаме на масата. Забранено е един да яде в 17, друг в 19. Сядаме и казваме на кой какво му е. Много си говорим. Най-великият празник за мен е Гергьовден. Аз се прибирам в България, опичам агнетата, правим курбан, събирам приятели. Печем на село в пещта. Всичко ми е свързано със селото. Там съм израснал до 6-годишен, там е свободата.
Искаше да научиш младите във "Фермата" какво е да ти се напукат ръцете от работа и колко е вкусен хлябът, омесен с любов. Ти самият месиш ли?
Да, мога да меся, да точа баница също, всичко мога да правя. Аз съм много любопитен и много неща мога. Много се вслушвам в думите на възрастните хора.
Знаеш ли някоя стара рецепта тогава?
Много обичам тези старите ядената - боб си правя по селски, яхнийки, супи. Храната, която се готви в казаните, на пушека има съвсем друг вкус.
Готвиш ли си такива неща и в Беглия?
Да, разбира се. Имам си чеверме, казани, всичко.... Нищо българско не ми липсва там. Каручката на дядо от село си пренесох дори. Искам в сервиза да си направя един български кът с всички традиционни и семейни предмети.
Планираш ли да се върнеш в България?
От 15 години съм навън, чакам да се оправим, за да се върна. Искам да си дойда в Голец, но... как да го направя? Ето болницата в Ловеч я затварят. А аз вече съм на възраст, в която вече ще имам нужда от медицина. Засега сме все още запазени, но след време – тук ще те заболи, там ще те заболи...
