Албена Тодорова е една от жените, които следя с интерес в социалните мрежи. Познавам я задочно, оттам. Разглеждала съм и блога й bembeni.com, но признавам, Фейсбук ми е по-лесният начин да я следвам, както и нюзлетъра, който тя подготвя от известно време. По професия е преводач и преподавател, но се занимава с различни проекти. В момента живее и работи в Лондон. Има две издадени стихосбирки. Първата - "стихотворения", можете да я намерите онлайн, печели поощрителна награда за поезия „Иван Николов“ през 2014 г. Втората се казва „Стихотворения, от които ти се живее“ на „Жанет-45“. Третата е напът :)
Бени, за мен ти наистина си вдъхновяващ човек – необятна Вселена от думи си. Японист по образование, с една фина чувствителност и особена деликатност към думите и към целия заобикалящ те свят. Имаш вече две издадени стихосбирки. Въобще не мога да си представя по-подходящ човек за майската ни тема - 24 жени с кауза. Та, на каква кауза си се посветила в момента (лична или социална; или и двете)?
Започнах целенасочено да отделям внимание на това колко пластмаса използвам в ежедневието си. Страшно много ми се струва и се опитвам да я намаля, но за доста неща отнема време да се намери алтернатива.
Къде си сега – в момента, и какво вълнува ума ти сега – освен това интервю, което по-скоро те ангажира вероятно, отколкото да те вълнува?
В Лондон, с изглед към кафявата сграда отсреща и по терлици. Преместих се да живея тук преди месец по работа. Последните месеци бяха доста натоварени и това, което вълнува ума ми, е как да се науча да си почивам и да не се товаря с всички неща, които преживявам, а просто да ги живея. Изпитвам много силно чувство за вина всеки път, когато си почивам, и искам да променя това. Нашето поколение вероятно ще живее по-дълго от това на нашите родители, но не е ясно дали ще имаме пенсионна система, която да ни издържа, когато сме възрастни, и здравият дух в здраво тяло от красива поговорка изведнъж се превръща в изискване за добър живот. В най-уместна инвестиция.
Как се раждат думите? Твоето писане?
Напоследък и аз това се чудя. От февруари насам предимно се местя, а не пиша, и писането ми липсва доста. Обикновено текстовете се раждат в паузата межди два натоварени периода в работата, между командировки.
Но без четене няма писане, както и без безметежност, без усещане, че имаш какво да кажеш, че е накипяло. От желание се раждат думите, не от насилие. Така си мисля.
Има ли мъжко и женско писане? Без да е сексистки този въпрос ;)
Не знам. Мисля, че живеем в страхотно време за жените, когато все повече можем спокойно да не мислим какво расте между краката ни, а просто да се занимаваме с това, което искаме. Има писане, което гледа към света и писане, което гледа само към себе си. Другото са подробности, мисля. Инак за жените и писането есетата на Вирджиния Улф са винаги актуални.
Как се възпитава любов към езика? Ти имаш ли спомен за човек, когото да свързваш с твоята страст към думите, книгите, въобще към словото?
И двамата ми родители са филолози преподаватели. Вкъщи се четеше винаги. Купуваха се книги дори в най-трудните години. Мисля, че любовта към словото идва от майка ми, която измисляше приказки и ни ги разказваше преди сън, когато бяхме деца. Досега не съм попадала на по-увлекателни истории. Приказките на мама бяха чисто щастие.
Жена, жени, които те вдъхновяват и в този смисъл - те спасяват от теб самата. Има ли?
Моите приятелки – те са моето семейство. Вирджиния Улф, Мария Донева, Галина Николова, Бояна Петкова и всички жени, които превръщат света в по-уютно и смислено място. Моите баби и прабаби, за които си мисля често.
Ще споделиш ли с нас някоя „изкилиферчена японщина”?
Спряла съм да ги забелязвам, честно казано. Може би съм започнала да ги правя дори. Превърнала съм се в “четирисетгодишен чичо японец”, както веднъж шефът на шега определи служебната ми характеристика. Екзотиката е забавна, когато е виц, но когато се превръща в ежедневие, спира да бъде екзотика.
токио
нощем червеният гребен на града
прерязва сърцето на две —
и продължава нататък
А изкилиферчена българщина :D
Преди време попаднах на трима подпийнали българи в супермаркет в Германия и ходех след тях в упоение, слушайки как обсъждат какво да си вземат и колко е скъпо на доста груб и леко завален език. Бях зажадняла за българска реч и ми се искаше да ги прегърна направо.
родина
езикът, на който говоря
с другите Албени
и с бог
Знам, че обичаш да четеш поезия на глас. Ще ни запишеш ли нещо, прочетено от теб – по твой избор.
Защо го избра?
Избрах това стихотворение, защото говори за това как виждам мястото си в света. Мисля, че е важно да познаваме света около нас и да мислим какво можем да дадем ние, не какво ще ни бъде дадено.
