Връх Богдан (1604 м н.в.) не е престижна и популярна дестинация като първенците на Рила и Пирин, но всеки истински планинар трябва да го посети поне веднъж. Както се казва, от любопитство и за обща култура. Върхът не е висок, но реално изкачването му от Копривщица като време и денивелация е колкото прехода Ястребец – връх Мусала (около 3 часа и 600 метра изкачване). Големият „недостатък”, или по-скоро разочарование, е, че от Богдан не се открива панорамна гледка. На върха има дървета, които я закриват, но пък няколко минути по-рано от пътеката се открива чудна гледка към цялата рилска верига Мусала – Белмекен, а в района на хижа „Богдан” има чудесни панорами на север към Стара планина.
В слънчевия, направо „огнен” първи април изкачихме върха за малко под 3 часа. Ето информация за маршрута, която може да ви бъде полезна.
С кола от София до Копривщица се пътува около два часа. Влизате в града от север и оставяте автомобила точно в другия край на града – до гробищата (падат ви се от лявата страна на реката). Оттам се върви час и 20 минути по равен, коларски път, който можете да изминете и с колата, ако не е кално, но някак си няма да е много „планинарско”.
Изкачването започва малко след заслон „Гацова чешма” (има го на една от снимките). За един час се стига до поляните пред изгорялата хижа „Богдан” (там заснехме отдалеч няколко сърни), където доста иронично с европейски пари е построена дървена наблюдателна кула за ранно откриване на пожари. От хижата до върха има още 30 минути изкачване в букова гора.
При първото ми посещение на върха през 2011 г. продължихме до хижа „Средногорец” (още час и половина), която е почти като хотел. Има си парно, топла вода, сателитна телевизия и прочие екстри на цивилизацията. Този път нямахме време за нощувка и се върнахме в Копривщица за кафе и бира (за нешофиращите) преди обратния път към София.
В края на съботния ден Копривщица е много спокойна, защото еднодневните туристи, идващи за разходка и дълъг обяд, вече са отпътували. В центъра можете да видите местни жители, търкащи лотарийни билети в несвяст, а на седянката пред някоя къща да чуете коментари за общинските съветници, които наскоро разбуниха цяла България с предложението градът да се освободи от статута си на архитектурно-исторически резерват.
„Ама как не ги е срам, бе. Вместо да съберат по 20 лева помежду си, чакат европейска програма, за да оправят градинката в дома на Любен Каравелов”.
