Петроварадинската крепост в Нови Сад е вековен дунавски блян. От рицарски доспехи до техно бийтовете на 21 век - няма звук, който това укрепление да не познава. Какви похищения преживява домът на EXIT през годините, вижте в следващите редове.
Настъпление свише
В зората на 13 век в градчето Петроварадин (днес община на Нови Сад) се настаняват скромни монаси от Бернардинския католически орден. Смирението им повелило да се построи храм за връзка с Бога. Това смирено дело наложило издигането на крепостни стени. Все пак вярата трябва да бъде опазена от похищения.
Издигната била първата версия на Петроварадинската крепост върху основите на старо римско укрепление. От тогава до сега, само Дунав и някои паметници помнят всички опити за завладяване на крепостта.
Османски набези и австрийско развитие
Католическите монаси опитват да съхранят своето влияние - така де, свещената си мисия, дълго време. Въпреки това крепостта пада под набезите на Османската империя в началото на 16 век след двуседмична обсада. Така империята се радва на дунавско разположение близо век и половина.
След Великата турска война през 1687 г. крепостта попада в австрийски ръце. Започва събаряне на стените и поредно обновяване - този път по последни европейски стандарти.
Османците обаче така заобичали крепостта, че през лятото на 1716 г. опитват второ завладяване. Този път австрийците устояват, а османската заплаха за Централна Европа се считала за преодоляна.
Следват нови австрийски въведения, а именно пътните възли, които се ползват и днес. Тунели, мостове, проходи - всички те разклоняват крепостта като особен лабиринт, обособяват пространства на открито и кули за изкачване. Именно тези пространства ще бъдат арена за последната инвазия на крепостта.
Техно окупацията EXIT
Кой да знае, че поляната за военно обучение на Йозеф Втори днес ще приюти главната сцена на най-големия техно фестивал в Югоизточна Европа. Вече 20 години Петроварадинската крепост приема десетки хиляди почитатели на електронните звуци, ударните ритми и високите децибели.
Публиката окупира успешно всички кътчета на крепостта. 14 главни сцени и десетки по-малки пространства са поместени между стени, поляни, кули, тунели. Впечатляващ е обемът на пространствата и високата концентрация на хора, която крепостта помещава.
Кривите улички, историческата катедрала и старият часовник остават сякаш недокоснати от шума на 21 век. Интересът към тях остава фотографски. Те чакат с достолепие следващите набези.
Да се надяваме, че следващият окупатор на Петроварадинската крепост ще дойде с мир. И с интерес към историята на този сръбско-дунавски, архитектурен любимец.
Вижте повече снимки от Петроварадинската крепост в галерията горе.
