Село Садина се намира в Североизточна България, на 60 км южно от град Русе. Доскоро там има само едно местно заведение - барчето "Карабани", но вече има и ресторант. Едва ли подозирате, че ще се срещнете с белгийската кухня точно там, където обикновено се хапва вкусно гюзлеме. Но точно така ще се случи!
В личния двор на семейство белгийци, които живеят целогодишно в село Садина вече три години, отваря врати "Bij de bomma". Името му е изписано в брошурите, които повечето от местните имат, на белгийски, английски и български ("Bij de bomma" / "At Grandma's" и "При баба").
Запознайте се с "бабата"
Тя никак не е възрастна и дори ще прави сватба съвсем скоро. Ан Верахе живее в селото заедно с мъжа си и 21-годишния си син. Те не са се женили и решават да го направят тук, в етнографския музей на Садина. Синът им Джорди споделя, че това ще е първата сватбата в селото от 20 години насам.
"Bij de bomma" възниква естествено, тъй като в района идват множество чужденци, а в околността няма заведения, където да хапнат нещо готвено. Ако някой реши да отиде на ресторант, трябва да пътува до близките градове Попово или Разград. Белгийците са свикнали да се събират заедно и това им липсва тук. Само в село Садина има около 7-8 къщи с други чужденци, но повечето идват само за почивка, а не живеят постоянно.
"Целогодишно сме тук ние и Антон, който живее в края на селото. Той е висок около 2 метра и е холандец. Има още около 6-7 други чужденци, които идват да си почиват само през лятото, защото намират зимата за много студена (англичани, белгийци, германци, новозеландец...)", коментира синът на Ан.
Клиентите на заведението са 50% българи и още толкова чужденци. Въпреки че цените са по-високи от стандартните за района, и българите го посещават. Преди около месец семейство от Варна (на около 200 км от село Садина) разбира за белгийската кухня в селото от свои близки и ги посещава, за да хапне при тях.
В кухнята на Ан
Всички ястия в менюто се приготвят по белгийски рецепти и с подправки от там. Салатите правят изключение – кой може да устои на шопската салата все пак. Ан приготвя храната, но си има и помощничка. Недялка Иванова не говори английски, както и Ан, но в кухнята се разбират чудесно - най-вече с жестове и някои усвоени думички.
"Аз знам малко думи на български, но не са ми достатъчни, за да комуникирам свободно. Когато имаме клиенти от тук и искат да им обясня, какво съдържа някое ястие, Недялка ми съдейства", споделя Ан.
Менюто се сменя всяка седмица и се качва на страницата на заведението. То зависи от наличните продукти, защото повечето от тях се доставят от Белгия.
"Колкото и да опитвам да намеря някои от продуктите в България, това се получава рядко. В Белгия също пазаруваме от големите вериги магазини, които имате и тук, но във всяка страна те предлагат различни продукти, спрямо търсенето", споделя Ан.
Ние си поръчахме "Stoof Vlees", което ни струваше 13,50 лв. Представлява телешко месо, което се приготвя цели три часа, а към естествения му сос се добавя лук и белгийска бира. Подправките са тайна, но Ан ни издава само, че не са български. Сервират ни го с пържени картофки и вкусен сос.
Опитахме и "Kalkoen Stoof" (14,50 лв.) - ястие с риба, калмари, спанак и отново лук. То бе придружено от картофено пюре със специфичен вкус, който подправките му придаваха.
Пропуснахме да опитаме белгийската бира със шест процента алкохол, защото ни се видя силничка. На тръгване замириса на кафе и се върнахме – нашата слабост беше много ароматна, приятно горчива и по белгийски.
Как изглежда къщата - ресторант
Ретро стилът ни посреща още на входната врата, на която още стои стара табелка с надпис "Образцов дом". Портата до нея е широко отворена, а след като направиш първата крачка виждаш белгийска ретро "каруца" отляво. Джорди ни казва, че я използват, за да правят обиколки из природата в Садина, когато някой от клиентите им прояви интерес.
Докато чакаме поръчката си, виждаме отдалеч и конете в личния им двор, които са основните двигатели на тази обиколка. Освен открита част с чадъри, заведението има и закрит салон с джаги. Кухнята не е скрита – единствено барплотът я отделя от останалата част на заведението.
Защо избират България
Застраховател в Белгия, който има къща в съседното село Помощица, им препоръчва да дойдат в България на почивка. Купуват къщата в село Садина през 2013 г., още по време на почивката си тук. Първоначалната им идея е да идват само през ваканцията, като останалите, но всички от семейството се влюбват в мястото.
"Баща ми имаше фирма в Испания и живеехме дълго време там. Той каза: "Писна ми да живея в Испания" (смее се). Реновирахме къщата тук и на следващия ден баща ми реши, че иска да живее в България. Продадохме къщата в Испания и дойдохме в Садина.", спомня си Джорди.
Най-много харесват мира, спокойствието и природата, които откриват в селото. Стараят се да учат български и вече знаят няколко израза. Обикалят много села, посещават Варна, Русе, Разград, Костанденец, но Садина им открадва сърцата завинаги.
"Има няколко магазинчета и лекар, а хората от селото сякаш бяха по-дружелюбни от останалите. В момента живея с нашите, но имам и моя къща на следващата пряка (смее се). Намира се на около 50 метра от тази къща, но все още не съм я реновирал напълно." , казва синът на Ан, който също обича българското село.
Семейството е от град Мехелен, който се намира близо до Брюксел. Вече са се установили у нас и нямат намерение да се връщат в Белгия или Испания. Имат фирма за ремонтиране и реновиране на къщи, майката е управител на заведението, а Джорди поддържа градините и басейните в района.
"От българската кухня най-много харесвам кебапчетата, за разлика от родителите ми. Те имат много български подправки в себе си, но на мен точно това ми харесва - мога да ям цял ден от тях", споделя Джорди с усмивка.
Заведението работи само в петък, събота и неделя от 18 до 23 ч. През другите дни е необходимо да се направи резервация, за това ви препоръчваме да ги посетите през уикенда.
