"Има ли живот след развода?" - емоционалната тема в LadyZone за раздялата, в която ви разказваме лични истории и търсим съветите на специалистите. Психологът Надежда Борисова, член на Българската асоциация по психотерапия, дава напътствия за това нужно ли е двойката да потърси помощ от специалист, какви са знаците на изчерпаната връзка, как да не стигаме до шумни скандали и струва ли си да останем семейство "само заради децата".
Когато се влюбваме в даден човек, всъщност правим проекция на личните си качества. Влюбваме се в самите себе си, проектирайки нашите най-добри черти върху другия. В такива ситуации много хора си казват – той е също като мен, имаме много общи неща.
Връзката важи и в друга посока - когато вдигаме скандал на човека, когото обичаме. Тогава всъщност излизаме от рамката и се обръщаме към това, което не харесваме в себе си. Тъй като към себе си е по-трудно да сме агресивни, го правим към другия. Вдигайки семеен скандал, всъщност вдигаме скандал на самите нас. Така е най-лесно. Това е един от аспектите, с които психологията обяснява тези отношения.
Само ако имаш съзнателна връзка със самия себе си, може да създадеш хармонична връзка и с друг човек. Но докато това ти е "сляпо петно", ще имаш проблеми с всяка следваща връзка.
Най-често семействата в криза в отношенията търсят външна помощ от психолог, терапевт или медиатор, защото искат да имат узнаят и другата гледна точка. Много често ние сменяме гледната точка или човека, но основата остава същата. И така, логично, стигаме до едни и същи отношения. Или избираме едно и също, или у нас остава нещо,което не сме отработили и превъзмогнали.
Ако на една жена й предстои развод, е важно и полезно да потърси помощ. Не е задължително, но е пожелателно. Полезно е двойките да избират медиатори, които ще им дадат външна гледна точка. Добре е да се работи в посока дали тези отношения са наистина приключили, или могат да се съхранят. Ако наистина са изчерпани, помощта може да дойде под формата на съвети как да се излезе от връзката по най-добрия начин.
Най-добре е всеки от двойката в началото да работи индивидуално със специалист. Така ще има способността да признае пред себе си и пред още един къде са му трудностите. След това всеки ще влезе по-здраво и в една семейна терапия. Това е правилният път при търсене на помощ, защото в противен случай рискувате да превърнете посещението при психолог в семейна война, а психолога - в арбитър. Често се случва семейният терапевт да играе ролята на укротител или съдия. Причината е, че двойката има все още толкова проблеми, че скандалите са неминуеми. Те продължават да се нападат, обвиняват и хапят, а терапевтът ги укротява, вместо да е полезен.
Кой по-отворен за терапия мъжете или жените?
Тенденцията е мъжете да търсят проблема извън себе си или да казват – "Аз проблем нямам. Ти си много чувствителна, виж какъв ти е проблемът." В този случай отново опираме до себепознанието. Често се случва мъжете да потърсят терапевт само за да покажат на жената, че са се съгласили с нейната идея, но те самите не влизат със сърце и разум това. По тази причина и терапията няма как да помогне.
Какво може да е прътът в колелото и да не се оправят отношенията в двойката дори и с терапия?
Терапията работи на повече от 90%. Но всичко зависи от хората. Ако човек влиза предубеден и не/съзнателно отказва да работи, то няма как да очаква промяна. Самите хора не искат да се променят, как да го направи чужд човек?! Често се оказва, че проблемът не е толкова голям, колкото хората си го представят. Проблемът често не е темата, а в думите, които се използват по време на конфликта. Най-добрият вариант е, въпреки раните и обидите, раздялата да започне с благодарност за изминалите хубави моменти.
Кипналото ти е, как да благодариш?
А нима няма за какво? Да благодариш, че си бил влюбен, че си бил щастлив. Често накрая у нас остават само обидите и се помнят само лошите неща, а не бива да е така. Затова е важно да се изпревари този краен момент. Когато раздялата се случва с любов към себе си и другия, ти самият не искаш да изпитваш лоши чувства, нито да се държиш лошо с другия.
Вселената е много честна и справедлива. Ако ви е писано, дори да се разделите с този човек, може да се срещнете след време по нов начин. Като телесен терапевт бих казала, че когато тялото ти усеща, че нещо не е наред, и то самото се съпротивлява и ти праща сигнали. Ако не се чувстваш жизнени, депресивните състояния ви връхлитат все по-често, не сте продуктивни към децата си, тази връзка може би е изчерпана.
"Заради децата" - това е един от най-честите мотиви жените да не се развеждат. Какво мисли един терапевт за това?
Аз вярвам, че децата си избират родителите. Ние идваме на този свят и си избираме родителите, с които имаме какво да преработим като травма от предишен живот. На човек му се случва това, което може да понесе. Това дете е точно определени родители, за да научи точно определен урок. И никой не може да каже кое е по-добро за него и кое не. Ако минава през трудности, покрай родителите си, може именно те да са причината той да стане изтъкнат специалист или друго. Едно е важно - децата да виждат любов. Независимо между биологичните си родители или между един от тях и друг, нов човек.
Прочетете и другите лични истории и съвети от професионалисти, като кликнете на снимката долу.
