За тях каквото и да кажем ще е малко. Певицата Мими Иванова е любима на поколения българи. А написаните от Развигор Попов песни се пеят и до днес. Те се срещат във възможно най-неподходящия момент от живота си. Той е женен, има и дете, а тя също е омъжена. По време на турне в Русия двамата се влюбват и любовта им се оказва толкова силна, че продължава и до днес - повече от 41 години. Вижте историята им във видеото и текста:

М.: Тежка, тежка цифра. Но пожелаваме го на всички, които държат на семейството. Да, да и много опасна, защото аз бях омъжена, той беше женен. И това невинаги е приятно. Всъщност никога не е приятно. Особено когато пускаш някого, то е болка и за единия, който е изоставен и за другия, който си отива, защото си живял с този човек и си разчитал, направил си семейство. В един момент обаче се оказва, че другото е по-силно.

М: Горчилка, да, да.. Не само горчилка, а неудобство, ужас, че правиш нещо, което не би искал да направиш, обаче, то не може, някак си... Не можеш да се съпротивляваш дълго. Ние го правихме някъде около година, се чудехме, дали да бъде, дали да не бъде... Накрая вече, ту така, ту така, бяха едни такива... крайни състояния, крайни решения. Разделяхме се. Аз пътувах за чужбина. Дълго време работехме заедно, той ми беше шеф. Пишеше песни за мен. Аз познавах неговото семейство. Той познаваше моето.

Р.: Аз бях приятел със съпруга й, бившия, той също е добър музикант.

М.: Да, той живееше и работеше в Полша, аз живеех в Полша. Просто се връщах да работя тук, защото това ми беше по-интересната работа и по-специалната. И така, де. В бившия Съветски съюз, както казваме – На шега, от скука, изведнъж се забелязахме по различен начин и така, така се почна. Ама много, много силно беше.

Р.: Ние обикаляхме тогава не само България, обикаляхме Европа, и най-вече в бившия Съветски съюз. Обиколихме всички възможни републики, от край до край.

М.: И там като отидем три месеца.

Р.: Три месеца само затворени сме само в една компания. От хотела на сцената, от сцената в хотела. От скука.се влюбихме. Веднъж, просто ни хрумна да погледнем на другия от различна гледна точка. До тогава сме се гледали само като колеги, с които работим заедно, уважаваме всеки, неговия начин на живот, в неговото семейство. Но се погледнахме от друга гледна точка. Всеки откри в другия нещо, което го привлича.

Р.: Свърши турнето, кацнахме си тук в България. Всеки при семейството и бяхме решили, точно предния ден се разбрахме: Кацаме и край. Никой не познава другия. Всеки си отива при семейството, все едно нищо не е било. Обаче ден до пладен и почнахме да се търсим отново, така, по телефона.

М.: И в един момент една наша колежка също композиторка, светла и памет - Зорница Попова, каза: "Я престанете, вие така правите и себе си нещастни и хората с които живеете", защото всъщност хората около нас разбраха и по-добре е да решите нещата изведнъж и край“. Така се случи, решихме го и имаше драма, обаче я преодоляхме всички. И другите ни семейства и след време станаха щастливи и намериха своята половинка, така че нещата се развиха при нас по някакъв уж нормален начин.

Р.: А помниш ли, когато бяхме в Дрезден на един конкурс, фестивал и бившият й съпруг пристигна да й иска сметка.

М.: Да, при музикантите се случва  така. Изведнъж новите семейства се срещат със старите... Би трябвало да се очаква някакъв цирк да стане, но поляците имат друго възпитание.

Р.: Той разбра тогава и каза, добре. Аз ще и дам развод и край.  Извадихме медицинско и тръгнахме на турне.  Един месец след това вече всеки разведен, вече готови сме.
То има срок, то ще му изтече срока. Три месеца. Кръв ти взимат.

М.: И не знам, ние все нямаме време. Ние все пътуваме. Как да направиш по два концерта на ден, кога и да се ожениш на всичко отгоре? Един ден наистина оставаха някъде 3-4 дни до изтичането на срока и отново трябваше да има боцкане и въобще тези всички подробности за медицинските и Развигор, в Русе бяхме, в хотел Дунав. Затова винаги го считаме този град за много специален. 

М.: И искахме да бъде пълна тайна, обаче сутринта тръгваме ние на другия тротоар да се оженим, и след това имаме 2 концерта същия ден.  И отиваме и там в гражданското - народ, хора. Разчуло се. Информация изтекла. От там се почна разкритието. Ние си казваме айде, дотука добре. Направихме го обяда и лекичко прибрахме багажа и тръгваме с тези два концерта, след което ще пътуваме до Бургас.

М.: В Бургас хората ни бяха много сърдити, защото защо пък не сме направили там сватбата, а сме решили в Русе? Както си мислехме всичко да мине, тихо, кротко без никакви ексцесии, то стана точно обратното.

Р.: Познавал съм и други жени,момичета и гаджета, и какво ли не. Но у нея всичко женствено е умножено по сто. Тя е жена, та дрънка дето се вика. Стопроцентова жена. И това, това прави впечатление. Сериозно. С всички положителни и отрицателни качества на една жена. Защото една жена може да бъде, както може да бъде майка, любовница, съпруга, така може да бъде и Баба Яга.

М.: И сега, това като го чух как мога... Това, това е причината... Освен това аз съм казвала в много интервюта, че нещото, което ме накара да го забележа, защото имаше много... Аз бях едно момиче сред много мъже. В една възраст, в която човек е склонен много неща да изживява, в този смисъл. Но за да забележа него, той ми казва, че когато реши да впечатли някого се държи по един по-особен начин. Да, да , да.

М.: Можем да опишем любовта си с песента „Съдба“. Но не само. Просто всичко, което представлявам аз и той, това е в нашите песни.

Р.: Припевът от „Съдба "Обичай ме, защото съществувам, когато съм една сълза в твоите очи. Обичай ме, дори да те сънувам, не ме събуждай, моля те, сънувай ме и ти."