Ясен Тодоров спечели Голямата наградата във фотоконкурса на "National Geographic" за 2018 г. Българският фотограф триумфира сред 10 000 снимки с кадъра "Unreal" - въздушна снимка, която ни пренася над гробище за автомобили в пустинята Мохаве, Калифорния. Но Ясен Тодоров е истинска ренесансова личност - освен че прави великолепни снимки, той е концертиращ цигулар и летателния инструктор с 4000 часа във въздуха зад гърба си. Всичко важно за победата в престижни фотоконкурс научаваме лично от разговора с Ясен Тодоров, когото откриваме по телефона в Държавния университет на Сан Франциско, където преподава като професор по музика и живее от 25 години.

Как се почувства, когато разбра, че печелиш конкурса?

В конкурса имаше три категории - "Дива природа", "Места и "Хора", като във всяка категория се присъжда първо, второ и трето място. Моята снимка спечели първо място в категория "Места" и после от първите три места в основните категории беше избрана за Голямата награда. Това беше много голяма чест за мен, защото всички са професионални фотографи, като някои от тях са световноизвестни.

Спечели конкурса с въздушен кадър. Как се запали по летенето, за да започнеш и да снимаш от въздуха?

Летя от 16-17 години, някъде от началото на 2002 г. Тогава бях в Рочестър, щата Ню Йорк, и учех за магистратура и докторантура по музика. Тогава се занимавах активно с цигулката и изнасях много концерти, обаче исках да имам паралелна кариера, която да бъде коренно различна. Затова реших да стана пилот за авиолиниите и инструктор по летене. Така между лекциите и през уикендите отивах на летището и се учех да летя на самолет. Като се преместих в Сан Франциско, продължих активно да летя и започнах да преподавам като инструктор.

Кога започна да се задълбочава страстта ти по фотографията?

След като станах доста добър пилот, реших че мога да започна и да снимам, докато летя. През 2010 г. си купих самолет "Piper Warrior", а през 2013 г. си купих първия дигитален фотоапарат. Две години по-късно минах на по-висок клас, като в момента снимам с 36-мегапикселов Nikon D810 с, като с него нещата станаха доста по-сериозни. Оттогава съм направил много пътувания не само в Щатите, но и в страни по целия свят, където взимам самолети по наем и летя.

С каква фототехника снимаш основно във въздуха?

В момента използвам един фотоапарат и един обектив, тъй като става много объркващо - понякога има турбулентност и докато смениш обектива, другите могат да паднат и да го търсиш по пода. Обективът ми е Nikon 2.8/70-200. От сто кадъра, които правя, само два-три са размазани. Това е феноменален успех, защото преди изхвърлях една трета от заснетите кадри. Това се случва, защото докато летя, отварям прозореца на самолета и има насрещен вятър, тъй като летя с 200 км/ч.

Значи с тях си направил кадъра "Unreal", с който спечели конкурса. Каква беше емоцията, когато видя хилядите автомобили в пустинята, изоставени заради скандала "Дизелгейт"?

Бях се подготвил предварително, тъй като това беше част от едно голямо шестдневно пътуване, което направих през месец май, като обиколях няколко щата и снимах много интересни кадри в Невада, Аризона, Канзас, Мисури и Южна Дакота. Това беше едно от плануваните места, които исках да заснема. Много от тези автомобили на "Фоклсваген" са чисто нови и никога не са карани. Гледката е поразяваща, защото тук става въпрос за лъжа и човешка алчност, за изхвърлени продукти и човешки труд. Те биха могли да поправят тези автомобили много лесно, но по-голямата част от хората обаче си върнаха автомобилите и решиха да си вземат парите обратно. Има няколко такива места в Щатите, където се складират автомобили "Ауди" и "Фолксваген", но не виждам каква е логиката, след като могат да ги поправят и да ги пуснат отново на пазара на половин цена. За мен няма логика, но може би шефовете в компанията са изчислили, че така ще им излезе по-евтино. Около 30 млрд. долара им струваше този скандал.

Как се озова този самолет сред гробището от коли?

Колите се намират до една аерогара, край която има бракувани самолети. Малко по-встрани от този самолет има още поне сто други самолета. Така че там бракуват грамадни самолети "Бойнг" 747 и други.

Надяваш ли се хората да станат по-съзнателни и по-внимателни към красотата на планетата, като заснемаш подобни сцени?

Повечето ми снимки наблягат на това - или на красотата на природата, или как ние я унищожаваме и де факто унищожаваме себе си и живота. Тъй като, когато разрушаваме или замърсяваме, ние правим зло на себе си.

Летял си в много държави по света. В България?

Единствено в България се оказа невъзможно да се наеме самолет и да летя, защото живеем в някаква друга епоха. Казаха ми, че въздушното пространство било много натоварено над София. Аз им казах, че със сигурност не е по-натоварено от това в Сан Франциско или Лос Анджелис. В България се намираме още в 80-те години, в комунизма. Навсякъде другаде по света е възможно да се лети. Аз съм летят над аерогарата в Сан Франциско, където се приземяват самолети на всеки 30 секунди, но в София не може, защото било натоварено въздушното пространство. Защото ние още живеем в миналото, а не сме в крак с 21 век, както на повечето други места по света. На аерогарата са най-неприветливите хора - когато пристигнеш от чужбина, те гледат като враг.