"Винаги ще има Коледа" е приказна история за магията на Коледа, семейната топлота и радостта да се влюбиш през най-романтичния сезон на годината. Новият вълшебен коледен роман от авторката на "Коледни пожелания и бисквитени целувки" очаквайте на 1 ноември от издателство "Хермес".
Коледната украса още е прибрана, градските елхи и площади чакат да бъдат огрени от разноцветни светлини, а магазините подбират коледните песни, с които да ни посрещат през декември, но наближаването на празника вече се усеща. В разгара на този трепет любимата авторка на коледни романи Джени Хейл се завръща с нова книга – "Винаги ще има Коледа".
Писателката вече има издадени 11 романа, сред които са любимите на българските читатели "Коледни пожелания и бисквитени целувки" и "Обичай ме заради мен". През 2017 г. първата й книга – "У дома за Коледа", бе адаптирана в пълнометражен филм.
Открийте празничния уют сред страниците на "Винаги ще има Коледа"
Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя... Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър. До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?
Забавни герои, романтика и увлекателен сюжет, който не ви се иска да свършва
Джени Хейл отново доказва, че умее да претворява празничния дух в прекрасни истории, които бързо намират своето място в сърцата на читателите. Още с първите страници „Винаги ще има Коледа“ ви изкушава да се настаните в любимото си място за четене с чаша горещ шоколад и приятна коледна музика за фон и да се потопите в атмосферата на най-уютния и романтичен сезон!
Прочетете интервю с Джени Хейл за писането и коледните романи.
Защо решихте да станете писател? В предишно интервю казахте, че не сте мислили да се развивате в тази посока, докато Ваша приятелка не Ви го е предложила. Какво учехте по това време, с какво се занимавахте?
Обичам да казвам, че писателското поприще ме откри само, а не обратното. Отидох в колеж, за да стана учителка, и осемнайсет години преподавах в основно училище. Една вечер четях роман и казах на съпруга си: „Мисля, че и аз мога да напиша нещо такова“. Така че си взех лаптопа и реших да опитам. Първата чернова беше ужасна, но започнах да чета повече за писането и научих къде съм сбъркала. След това опитах отново и така се роди „У дома за Коледа“. Исках да напиша романа за забавление, но просто не можех да спра и не след дълго се сдобих с договор за издаването му.
Колкото до историята с моята приятелка: в колежа често пишех поеми и кратки текстове и веднъж тя възкликна: „Не изпускайте тази дама от поглед, един ден тя ще стане писател“. Бях изключително изненадана, но не се бях сещала за тази случка дълго време... докато години по-късно думите й не се оказаха пророчески.
Много от книгите Ви са на коледна тематика. Има ли конкретна причина за това?
Коледа е празничен период, изпълнен с любов, щедрост, семеен уют. Именно затова го намирам за перфектното време, в което да развия своите истории.
Вашият роман „У дома за Коледа“ беше адаптиран в пълнометражен филм през 2017 г. Може ли да ни разкажете малко повече? Как се случи това? До каква степен бяхте въвлечена в процеса?
Сценаристка от Лос Анджелис се свърза с мен. Беше открила книгата и смяташе, че е много подходяща за филмиране. Всичко стана от само себе си, като онези истории, когато си на точното място в точното време. Нямах възможност да гледам предварително филма, но прочетох завършения сценарий. Знаех, че няма как да следва стриктно книгата, защото филмът щеше да продължава с часове, но промените, които бяха направили, ме удовлетворяваха напълно.
Освен коледните романи, пишете и летни истории, а какво правите през свободното си време?
Чета.
Днес излизат толкова много нови книги. Какъв съвет бихте дали на автори, които искат да успеят в това поприще?
Бъдете точни и постоянни. Свършете това, което се изисква от вас. Уверете се, че работата ви наистина е най-доброто, на което сте способни, и си направете добре организиран график, за да не изоставате. Накрая, но не на последно място, намерете си добър издател!
Прочетете откъс от "Винаги ще има Коледа" на Джени Хейл.
Ноел премина внимателно по заледената калдъръмена улица и влезе в топлото кафене.
- Ще ми вземеш ли едно лате? Без нищо допълнително – каза Джо. Карамелено кестенявата й коса се спускаше на вълни върху вълненото й палто. Тя се обърна и огледа клиентите в заведението, а вратата се затвори зад тях и заглуши коледната музика, идваща от улицата. - Аз ще намеря свободна маса.
Тя подаде на Ноел банкнота от десет долара и изчезна зад група шумни жени. Масата им беше отрупана със сладкиши, а в средата й имаше купчина коледни книги.
Обикновено коледното оживление и тълпите от хора радваха Ноел, но тази година всичко бе различно. Малкият бар гъмжеше от клиенти с торби в най-различни нюанси на червеното и зеленото. Тяхната веселост беше в пълна противоположност с нейното настроение. Когато Джо й каза, че възнамерява да прекара целия ден в пазаруване, Ноел видя в това идеалната възможност да разкаже всичко на приятелката си. Пропътува двайсетте минути до града, за да поговори със здравомислещата Джо, сигурна, че ще получи най-добрите съвети.
Ноел свали плетения си шал в шоколадов цвят. Беше подарък от колегите й за Коледа, преди всеки от тях да поеме по своя път, останал без работа. Някаква компания от Ню Йорк бе купила фирмата, в която работеше Ноел. Новият собственик уволни почти всички и нае други служители. Изобщо не си беше представяла, че годината й ще свърши по този начин.
Тя се нареди на опашката на бара. За да прогони страховете, които отново нахлуха в главата й, Ноел започна да разглежда витрината със сладкиши.
В малък поднос имаше останали бисквити, които очевидно не бяха приготвени на място, а украсата им сякаш бе правена по шаблон. Около подноса бяха пръснати няколко вида малки кексчета – ванилови с бяла глазура и пластмасова елха, забодена в средата, и шоколадови, украсени със захарни пръчици. Асортиментът не можеше да се мери с предлаганото в „Захарни надежди“ – пекарната на семейството й.
„Захарни надежди“ беше в стара каменна къща, сгушена в мъничък двор, осеян с лютичета, които всяко лято покриваха със златен килим пространството между улицата и калдъръмения вход. Пекарната бе наистина очарователна: построена през седемнадесети век, къщата имаше непретенциозна стъклена врата и двойни еркерни прозорци от едно време,които използваха за витрина. Преди години баба й подреди маси около камината, удобен диван и няколко меки стола, на които клиентите се разполагаха, за да изпият чаша кафе, да похапнат сладкиши и да се стоплят, когато валеше сняг. Пекарната заемаше специално място в сърцето на Ноел.
Тя пристъпи зад човека, който даваше поръчката си, и насочи вниманието си към менюто. Най-сетне си избра напитка и бръкна в портмонето си за пари. Все още стискаше в ръката си десетдоларовата банкнота на Джо. Помисли си, че не трябва да харчи толкова лекомислено. Но бързо прогони тази мисъл - всичко щеше да бъде наред, защото Ноел имаше план. Веднъж баба й беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план. Винаги когато някой преживяваше труден момент, баба имаше план, с който да помогне. Ноел, която приличаше на нея, бе усвоила много добре това умение.
Поръча кафетата, подаде парите на бариста, даде името си за поръчката, а после занесе рестото на Джо и го остави на масата заедно с касовата бележка. Една монета от десет цента се търкулна и спря до телефона на Джо. Приятелката й не обърна внимание на нищо от това, на лицето й бе изписана загриженост.
- Ноел? – извика баристата и размаха две картонени чаши с червени капаци, украсени с малки танцуващи коледни елхи.
- Аз ще ги взема – каза Джо и стана от стола. Палтото й беше преметнато на облегалката.
Ноел огледа лампичките по прозорците, коледната елха в ъгъла, изкуствените венци на всяка маса и си даде сметка, че положението, в което се намираше, беше съвсем истинско. Тогава си спомни думите на баба си: „Горе главата, скъпа. Дори всичко да се обърка, винаги ще имаме Коледа, която да оправи нещата“.
