Малките черни плодчета на храстовидния бъз (бъзак, полски бъзуняк) зреят от края на месец август до края на септември. Не бива да се използват зелени зърна, а само тъмните, добре узрели зърна. Зелените плодчета бъз съдържат отровни вещества. Според проучване на специалисти от Федералния институт за изследване на храните в Германия, антоцианините, съдържащи се в лилаво-червения пигмент на бъзовия сироп, активират производството на цитокини. Цитокините са гликопротеините, от които зависи правилното функциониране на имунната система. Бъзът е най-концентрираният природен източник на антоцианини.
Рецепта на Петър Димков за сироп от бъзови зърна
След като плодчетата се наберат се измиват. В буркан от 5 кг се редят - зърна на слой дебел 2 см и ред бяла захар. Най-горният пласт е от захар – 9 см. Вместо капак се слага марля и бурканът се оставя на светло и слънчево място за две седмици. Плодовете и разтворената захар се прецеждат през марля или тензух, като се изстискват. Сокът се налива в бутилки, които се съхраняват на хладно място, за да не вкисне. Тъй като ферментационният процес продължава, бутилките е добре да се отварят всеки ден, за да не се пръснат.
За профилактика срещу есенно-зимните инфекции сироп от бъзови зърна се приема веднъж дневно – сутрин по 1 с.л. 20 минути преди хранене. Тази рецепта се препоръчва като имуностимулатор и срещу процесите на стареене. Изследване, проведено от специалисти по вирусология в Лондон през 2009г. доказало още, че зърната на бъза притежават мощна противовирусна активност, включително срещу свински грип.
