Рени Христова е на 32 години и работи в компания за принтери. Същевременно в свободното си време е активен спортист, участва в маратони и ултрамаратони за аматьори. Как обаче човек като нея, с толкова здравословен начин на живот, стига до диагнозата карцином на щитовидната жлеза и как се справя със заболяването Рени споделя в своята пациентска история.
Рени, кога Ви диагнистицираха с рак на щитовидната жлеза?
Аз съм активен спортист, макар че не съм професионален състезател. Мога да тичам с километри без никакъв проблем. Бягала съм на всякакви ултрамаратони в България, като „Витоша 100 км” и „Трявна ултра”. Но през септември 2016 г. една колежка забеляза подутина на шията ми. Отидох на преглед при лекар специалист по вътрешни болести. Видя ме на ехограф и каза спешно да отида при ендокринолог. Тогава отидох в „Майчин дом”, където установиха, че имам възел на щитовидната жлеза. Казаха, че 99% е доброкачествен, но понеже е голям, трябва да се подложа на операция. Вече бях в шок и ужас, защото никога дотогава не бях влизала в болница. Чувствах се добре, а ми казваха, че трябва и операция.
В началото на октомври се консултирах с още двама ендокринолози, които ми препоръчаха да си направя биопсия и да се оперирам според това дали възелът е доброкачествен или злокачествен. Биопсията показа, че възелът е доброкачествен и че не е спешно да се махне. От този момент в продължение на шест месеца пробвах всякакви алтернативни методи на лечение. Казах си, че както е дошъл този възел, така и ще си отиде. Започнах с лечебен глад и отслабнах 10 кг. Поначало съм слабичка, а тогава направо щях да се свърша. Ходих и на лагер със здравословна програма. Допълнително спрях да ям месо, мазнини, млечни продукти, хранех се само с плодове и зеленчуци. По този начин си подобрих мъничко кръвните показатели, но възелът не изчезна. Правех си всякакви компреси на шията – с хума, с тиква и с какво ли още не. Прилагах и методите на Норбеков, ходих на биорезонансна терапия, пих добавки, хомеопатични лекарства.
През април 2017 г. във фирмата правехме редовните профилактични прегледи. Интернист ме прегледа на ехограф и ми каза: „Момиче, до този възел минава голям кръвоносен съд, само се храни и няма как да спадне”. На следващия ден си записах час за операция в „Майчин дом”. На 17 април ми беше първата операция – извадиха ми възела. Чак на 1 юни ме извикаха за резултатите от хистологичния анализ. Отидох спокойна, защото целият десен лоб на жлезата не беше засегнат и даже не ми дадоха да пия хормони. Но хистологичният анализ показваше рак на щитовидната жлеза. Казаха ми, че съм го имала от 5 – 6 години.
Как се почувствахте в този момент?
Бях в шок и ужас, защото не очаквах. Не можех да повярвам, защото бях много жизнена, чувствах се добре, без никакви симптоми, тичах с километри. Тогава бях на 30 години. Докторът, който ми съобщи, че имам рак на щитовидната жлеза, не ми описа правилно положението и аз си помислих: „Край, вече умирам”. От януари до юли 2017 г. бях на успокоителни и антидепресанти. Мислех си, че ще умирам, мъчеше ме тревожност, не можех да спя. По едно време ходех да спя при сестра ми, търсех някакъв комфорт, спокойствие.
Междувременно бях на имуносупресивна терапия, за да може единия лоб на щитовидната жлеза да не работи, за да не храни каквито и да било клетки – нито доброкачествени, нито злокачествени. През август се върнах на преглед. Тогава установиха, че са засегнати лимфни възли и че веднага трябва да отида на операция. Само че този път реших да не бързам с операцията, консултирах се, взех и второ мнение. През септември поех пътя на лечение с помощта на проф. Румен Пандев. Професорът ми каза, че няма нищо страшно, че всичко ще бъде наред, че не е толкова спешно да се оперирам, че операцията трябва да се случи в рамките на шест месеца. Обясни ми, че
Как мина операцията?
Операцията мина на 29 ноември 2017 г., продължи седем часа и половина и за щастие успяха да отстранят абсолютно всичко. Имах късмет, защото ако беше продължила над 8 часа, щеше да се наложи още една операция. За да не ми се увреди гласовият нерв, проф. Пандев повика от Турция проф. Сезер, който донесе апарат за мониториране на гласовия нерв. Сложиха ми сензори на гласовия нерв, за да са сигурни, че гласът ми няма да се увреди при изрязването на жлезата. В България все още няма такава апаратура. Проф. Пандев прави всичко възможно, за да се внесе такава апаратурата у нас.
Хистологията показа, че от 22 извадени възли 15 бяха положителни. За щастие професорът беше изчистил абсолютно всички ракови клетки. В кръвните изследвания обаче все още туморният маркер беше висок. Последвалият преглед показа, че имам трети лоб на щитовидната жлеза по рождение. Той е минимален, не може да се изреже и трябва да се унищожи чрез радиойод. Защото ако все още имам клетки на щитовидната жлеза, те ще произвеждат тиреоглобулин и няма как да се следи туморният маркер.
Къде направихте терапията с радиойод?
В Австрия. Отказах да правя радиойод в България, за да си спестя някои мъки. Тук пациентите не получават инжекция тирожен преди терапията. Предназначението му е да вдигне нивата на TSH. Вместо тирожена оставят пациентите един месец без хормонозаместващата терапия. В резултат на това човек се подува, започва да му се спи непрекъснато, чувства се бавен, унил – всички симптоми на спрял метаболизъм. Реших, че няма да се подложа на това. На 23 май 2018 г. заминах за Виена. Настаниха ме в болницата, биха ми две инжекции тирожен в сряда и в четвъртък, за да ми вдигнат TSH, в петък ми дадоха радиойода, а в понеделник бях изписана. Оттогава изтече цяла година и вече всичко е наред. Не чувствам нищо, същата съм си, все едно не ми е отстранена щитовидната жлеза. Хората се чудят, че не съм напълняла. Единствената ми грижа сутрин е да си взимам хормона. Продължавам да тичам, да играя тенис, да плувам. Ходя и по екскурзии. За мене животът продължава. Още повече се радвам на живота и гледам да си правя всеки ден по-интересен. Сега мечтата ми е със съпруга ми да си имаме дете. Вярвам, че и това скоро ще се случи.
По инициатива на Българското дружество по ендокринология и Първата в България онлайн платформа за социално значими заболявания Портал на пациента (www.portalnapacienta.bg) на 10 и 11 май 2019 г. в Централния военен клуб в София се провежда Първа научна конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания. Съпътстващо събитие ще бъде Първата пациентска конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания, организирана от ВИОМ (Сдружение на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза). Своят опит ще споделят представители на най-успешните пациентски организации от Германия, Холандия и други европейски страни.
