В наши дни бързо губим радостта си, вместо да й се насладим. Динамично се впускаме след нещо друго, което ни изглежда по-привлекателно. Въвлечени в този инфарктен кръговрат, животът ни се изпълва с безпокойство и вечна незадоволеност. Добре би било да осъзнаем, аналитично формулираните от Йозеф Киршнер,
три причини, които ни пречат:
- Ние винаги смятаме, че нещо друго е много по-важно от онова, което сме направили или имаме досега.
- Никога не сме доволни от себе си и винаги искаме да сме нещо по-различно от това, което сме.
- Не си оставяме време да опознаем всичко онова, което имаме и сме, да му се наслаждаваме и радваме и да направим най-доброто от него, преди да започнем нещо ново.
Как да направим най-доброто от това, което имаме, вместо непрекъснато да се стремим към нещо ново
Авторът на книги по практическа психология Й. Киршнер пише, че малцина постигат вътрешно равновесие и усещане за сигурност, защото търсят тази сигурност в зависимост от другите, а не в самите себе си. Затова, да направим най-доброто от себе си и да не чакаме чудеса от другите.
Изречението, което отключва тази възможност е ”За мен няма невъзможни неща”
От хилядолетия насам, именно така се е променял света, благодарение на смели хора, които са вярвали в своите възможности. Вземали са решения и са мобилизирали всичките си сили и фантазия, без капка съмнение. Защо да не променим и ние нашия собствен малък свят, като се възползваме от този опит.
Преди лягане си задавайте въпроса: "Направи ли днес от това, което си и което имаш, най-доброто?”
След въвеждането на стратегията - да филтрира всекидневно поведението си в края на всеки ден, Киршнер ни уверява, че му е помогнала да направи от живота си повече от когато и да било. За да не губим радостта от всяко нещо веднага, след като сме я постигнали, трябва да се спираме. Да, да почиваме, за да изпитаме радостта и да й се наслаждаваме. Да се научим да бъдем доволни, независимо, че често чуваме: ”Който почива, ръждясва” или "Който е доволен от себе, не стига далеч”. Всъщност, е точно обратното.
