Инконтиненцията, или неволното изпускане на урина, засяга безброй жени по света, но остава една от най-премълчаваните теми, свързана с женското здраве. Много пациентки асоциират темата със срам, неудобство и липса на информация, а в действителност състоянието е изключително често срещано и лечимо.
Потърсихме мнението на д-р Зоя Попова – утвърден акушер-гинеколог с над 20 години практика, специализирала в МБАЛ-Благоевград и АГ болница „Св. София“. От 2014 г. до момента е част от екипа на Отделението по акушерство и гинекология в Многопрофилна Болница за активно лечение „ПУЛС“ – Благоевград.
С конкретни препоръки и съвети тя обяснява причините, рисковете, диагностиката и най-новите възможности за лечение на инконтиненцията.
Какво представлява инконтиненцията и какви са основните ѝ видове?
Инконтиненцията представлява неволно изпускане на урина. Има 5 вида инконтиненция, според причината, която я предизвиква:
- стрес инконтиненция
- императивна
- смесена
- преливна
- функционална
- рефлекторна инконтиненция
Колко често се среща инконтиненцията сред жените?
Инконтиненцията е изключително често срещано състояние, като всяка трета жена е имала и има моменти на неволно изпускане на урина при извършване на определени дейности.
Какви са основните рискови фактори за развитие на инконтиненция?
Незадържането на урина се появява за първи път най-често след раждане. При ежедневни тежки физически натоварвания, включващи дори професионално спортуващи, в това число и фолклорни танци.
Тежката физическа работа и наднорменото тегло водят до инконтиненция.
Менопаузата и някои оперативни интервенции, като тотална хистеректомия също, както при много млади и неражнали жени с вродена слабост на съединителната тъкан, които имат разширени вени, плоско стъпало и хемороиди.
Каква е връзката между бременността, раждането и инконтиненцията?
По време на бременност се наблюдава комбинация от повишени хормонални нива, които правят тъканите на тялото по-меки и еластични, с цел да бъдат „по-гостоприемни" и благоприятни за развиващия се живот в тялото на майката, както и понижаваща се тежест в коремната кухина. Прогестеронът намалява тонуса на гладката мускулатура на съединителната тъкан, а също и на мускула, който държи затворен пикочния мехур. Нарастващата матката оказва натиск върху пикочния мехур. По време на самото раждане има значение дали е първо раждане, колко е голямо бебето, колко дълго продължават напъните, дали има травматизъм в хода на раждането, налагащ прилагането на шевове за възстановяване.
Как влияят възрастта и хормоналните промени (напр. менопауза) върху риска от инконтиненция?
По време на менопауза се понижават нивата на естрогени в тялото. Това води до изтъняване на лигавицата на уретрата. Също така намалява тонусът на мускулите на уретрата и пикочния мехур, както и еластичността на тъканите в тялото. Поради недобро хранене и атрофия на лигавицата на уринарния тракт и инфекциите са по-чести. Те също способстват изпускането на урина.
Как се диагностицира инконтиненцията? Какви изследвания са необходими?
За да определим кой от петте вида инконтиненция има пациентка, трябва да я разпитаме подробно при какви обстоятелства и дейности изпуска урина. Да извършим вагинален преглед, който ще установи наличие или отсъствие на отпускане на предна вагинална стена - цистоцеле, или смъкване на матката. Ехографията измерва количество остатъчна урина, също с катетеризация може да се измери, но е по-неприятно, т.к. е инвазивно. Цистоскопията също е инвазивен метод.
Също се взема стерилна урина, за да изключим уринарна инфекция. При възможност е добре да се проведе уродинамично изследване - този тест разграничава стрес от императивна инконтиненция или свръхактивен пикочния мехур. И, разбира се, при незадоволителен резултат от всички гореспоменати методи за диагностика, се правя образни изследвания, като КАТ и ЯМР.
Каква роля има гинекологът в диагностиката и лечението?
Гинекологът има ключова роля в диагностиката и определянето типа на инконтиненция, както и провеждането на най-подходящата терапия за всяка конкретна пациентка.
Какви са възможностите за лечение — от най-леките до хирургичните?
Има различни видове терапия, най-общо се разделят на консервативна и оперативна. Към консервативните методи спадат: упражнения на Кегел, физиотерапия и най-новият и най-ефективен метод за момента лазерна стимулация и магнитна стимулация на тазовото дъно. Към консервативните методи спадат: упражнения на Кегел,физиотерапия и най-новият метод за момента лазерна стимулация с FotonaSP Dynamis и магнитна стимулация на тазовото дъно с Fotona StarFormer IntimaWave.
В другата група са всички оперативни техники, които имат доста ограничения, противопоказания, недотам добър ефект и не малко усложнения. Изискват предоперативна подготовка, болничен престой, болезнени усещания, период за възстановяване и ограничаване на физическа активност.
Може ли инконтиненцията да се лекува само с упражнения (като Кегел)?
Упражненията на Кегел биха могли да се ефективни в съвсем начален етап на лека стрес инконтиненция при млади жени. Не са приложими при останалите типове изпускане на урина. Изисква се изключително постоянство ине са ефективни при менопаузални жени. Т.е.като самостоятелен метод не са ефективно средство.
Какви съвети бихте дали на жените за превенция?
- Да поддържат добра интимна хигиена
- Да се хранят пълноценно, да подържат активен двигателен режим и оптимално тегло
- Да избягват тютюнопушенето
- Да избягват излишно вдигане на тежести
- Ако няма противопоказания, задължително да получат хормонозаместителна терапия в периода на менопауза
Как инконтиненцията влияе върху качеството на живот и психичното здраве на жената?
При ненавременно третиране на уринарната инконтиненция, може да се стигне до сериозни физически и психически увреждания.
Кожни раздразнения и гъбички от постоянната влага ,стигащи до тежки разранявания поради състава на урината. Инфекции на пикочния мехур (цистити), на бъбреците (пиелонефрити и гломерулонефрити), които могат да доведат до нужда от диализа.
Не по-малък проблем са физическите ограничения, притеснението от излизане, спортуване, близък контакт с хора. Те водят до социална изолация, нарушен сън, депресия, ниско самочувствие, напълняване.
Какво бихте искали жените да знаят за инконтиненцията, което често се пренебрегва?
Най-важният съвет към жените с инконтиненция е, че не трябва да се притесняват да споделят за състоянието с личния си гинеколог или общопрактикуващ лекар. Решение има, ще бъдат насочени към него. Да се възползват от модерните технологии, с които разполага съвременната медицина, за да продължат да живеят активно в обществото, сред любимите хора, практикувайки любимия си спорт, с добро самочувствие и усещане за себе си.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
