Важно е човек да бъде себе си, т.е да се държи непринудено и естествено. В стремежа да подражаваме на други, правим бягство от уникалните си възможности и качества, с които ни е надарила природата.
В нежеланието човек да бъде себе си се коренят причините за много неврози и комплекси
Грешка е, когато човек се старае да даде такива отговори на хората, с които контактува, каквито те очакват да чуят от него, воден от страх, че ще ги разочарова с личното си мнение. Това "изкривяване" заради одобрение води единствено до обезличаване, равносилно на предателство към собствената личност. Дейл Карнеги е краен: "Подражанието е самоубийство”, пише той.
Сила срещу огорчението е, когато човек си изясни кои са нещата с жизнена ценност за него
и спре да се безпокои за дреболии. А това лесно се постига, съветва Д. Карнеги:
Навреме се спрете и си задайте три въпроса:
1. Доколко в действителност е важно това, за което се безпокоя?
2. Дошъл ли е моментът да кажа: „Спри!” и да поставя „точка”?
3. Не плащам ли вече твърде висока цена със себе си?
На всеки от нас е дадено да знае на какво е способен и това става неоспоримо ясно, когато изпитаме себе си във взаимоотношенията и делата си. Затова смело! Нека бъдем такива, каквито сме!
