В българския народен календар Задушница не е просто ден за тъга, а време за почит и среща с паметта на мъртвите. казват, че това са особени съботи, в които небето и земята се доближават, а границата между тук и отвъд става тънка като прозрачна нишка. Християнската традиция и древните народни обичаи се преплитат, за да ни напомнят, че никой не е забравен, докато името му се произнася с молитва и любов.
Датата на Задушница все променя всяка година, тъй като зависи от датите на Великия пост. Месопустна задушница през 2026 година се пада на 14 февруари. Тя предшества Месни заговезни (15 февруари 2026 г.) и поставя началото на подготовката за Великия пост.
Трите големи съботи на Задушница
Църквата е отредила три основни дни в годината, в които се молим за душите на нашите близки:
- Месопустна задушница: Преди Великия пост, когато се подготвяме за смирение.
- Черешова задушница: Преди Петдесетница, когато природата е в разгара си и се вярва, че душите „се пускат“ от небето.
- Архангелова задушница: Пред деня на Св. Архангел Михаил – пазителят на душите
Важно е да се знае, че помени не се правят в периодите на големи църковни празници и пости – от Игнажден до Ивановден, през първата седмица на Великия пост и от Лазаровден до Томина неделя. Това са периоди на тържество на живота и светлината.
Символиката на Задушница
На Задушница се посещават гробовете на мъртвите близки. Всеки жест на гробищата има своето дълбоко значение. Нищо там не е случайно:
- Свещта: запалената свещ е символ на безсмъртието.
- Тамянът: Неговият аромат е чистата молитва, която се издига към Бога. Ако тамянът гори с гъст дим, това значи, че ще прогони злото далеч и мъртвите ще имат своя покой.
- Цветята: Те са олицетворение на добродетелите, които покойникът е притежавал приживе.
Трапезата за живите и за невидимите гости
Едно от най-красивите вярвания е, че на Задушница покойниците „гостуват“ на живите. Затова на масата често се оставя празен стол, а първата хапка и първата глътка вино се дават на земята с кротките думи: "Бог да прости".
- Пеперудата и мушицата: Ако по време на помена около вас зажужи малко насекомо, не го пъдете. Старо поверие казва, че това е душата на близкия, дошла да види своите хора.
- Раздавката: Житото (символ на бъдещото възкресение), хлябът (плътта) и виното (кръвта) се подават на близки, съседи и дори на непознати. Раздавката не се оставя върху гроба! Тя е предназначена за живите, които, хапвайки, да споменат името на покойника с добро.
Любопитни обичаи от различни краища на България
В различните краища на България традицията оживява по различен и уникален начин:
- Сол и брашно: В някои села съседите си подават сол и брашно с вярата, че както те се топят, така ще се стопят и греховете на умрелите.
- „Коливо“ за кокошките: Преди да се подреди трапезата, част от житото се дава на домашните птици – това е ритуал за предпазване на къщата от нова смърт.
Рецепта за варено жито
На Раздавката най-често се подава варено жито. Дава се на близки, познати и непознати, за да споменават с добро покойника.
Съставки
1 ч.ч. орехови ядки
2 с.л. галета
1 ч.ч. пудра захар
1 пакетче ванилия
1 щипка сол
1 ч.ч. лимонова кора
Начин на приготвяне
1. Житото се измива добре и се слага в дълбока тенджера с 6 чаени чаши вода.
2. Добавя се щипка сол. Вари се на умерен огън, докато изври водата.
3. Житото е готово, когато зрънцата започнат да се разпукват. Тенджерата се маха от котлона и се оставя с капака, докато изстине.
4. Житото се слага в широка купа и се добавят галета, орехи и пудра захар.
5. Поръсва се с ванилия и се настъргва на ситно ренде кората на един лимон. Разбърква се с дървена лъжица.
6. По желание се поръсва с канела и се добавят стафиди.
Задушница е денят, в който тишината говори. В къта с иконата у дома или пред паметния камък, всяка запалена свещ е шепот, че любовта не завършва с края на земния път.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
