"Мое второ дете,
Трябва да ти кажа истината.
Един ден ти най-вероятно ще ме попиташ за това - защо не всичките ти дрехи и вещи са били нови за теб. Защо не всичко около теб е било светло и блестящо. И когато ме питаш, аз ще ти кажа истината.
Истината за ръката, която е спирала да люлее люлката, за изпитите кафета, докато бях бременна, за липсата на план за раждане, за това, че не те чаках със затаен дъх, истината за всяко едно важно събитие в живота. Това са трудните истини. Като това, че трябваше да плачеш повече, докато ме чакаш, за това, че аз често не бях най-добрата версия на майка за теб...
Но скъпо, сладко, второ мое дете, нека ти кажа и това.
Истината е, че преди да се родиш, се съмнявах в безкрайността на любовта. Не вярвах, че мога да обичам още някого така, както обичах твоята сестра. В момента, в който те поставиха в ръцете ми, увита в пелена, с мърдащи устни, с плътно затворени очи, но отворени за цял един нов свят, в гърдите ми сякаш порасна още едно, ново сърце. Съвсем ново и само за теб!
Истината, скъпо мое момиче, е, че ти си тази, който ме научи. Научи ме да вярвам, че въпреки вината ми, въпреки спешната нужда да бъда всичко за всички, аз съм ти достатъчна. Аз вече бях майка, когато ти дойде в живота ми. Но ти ме накара да бъда още по-добра в тази си роля.
Когато един ден започнеш да се чудиш защо нещата станаха различни за семейството ни, когато се появи ти, помни това, любов моя: аз никога не съм знаела колко любов може да се събере в сърцето ми, на колко чувства може да издържи то. Ти не си допълнение в нашето семейство. Ти си парченцето от пъзела, което ни липсваше. С раждането ти, животът ни се изпълни с още повече любов и радост, които ти ни донесе. И така ни накара да се чувстваме нови, светли и блестящи всеки ден."
Автор: Rasha Rushdy, блогър (thetunachronicles.com) и майка на 2 малки деца, заради които не е спала от 2014 г. насам.
