Какво правиш, когато детето ти не може да хапне торта на рожден ден, да изяде сладолед в горещ летен ден или да обядва спокойно в училищния стол? За Лилия, майка на 9-годишната Сияна, отговорът е един: учиш се да бъдеш подготвен за всичко. Вижте как протича ежедневието на дете с тежки хранителни алергии – за предизвикателствата пред майката и за малките хитрости, които помагат училището да не се превърне в стрес, а в нормално детско приключение.
Кога и как започват алергиите на Сияна
„Всичко започна, когато беше на около 40 дни – получи стомашно-чревна форма на алергия,“ спомня си Лилия. След болници, много лекари и объркващи диагнози, семейството стига до отговора: алергия към белтъка на кравето мляко. Година по-късно изглежда, че всичко е отминало, но на 2 години и половина Сияна се подува само от допир с фъстък. Следват нови изследвания и се оказва, че е алергична към фъстъци, соя и всички ядки. Когато е на 4, се появява астма, която се оказва, че е от полени. След проведена терапия, астмата е в ремисия.
В първите 5 години от живота на Сияна тя хапва единствено храна, приготвена от майка й - включително и носи такава в детската градина.
„Към момента с доста диети и зор яде всичко без ядки и сминдух, което значи, че когато на етикета пише „следи от ядки“ или възможни, не става за ядене“, споделя още Лилия за всички преодолени трудности.
Храната в училище – мисия (не)възможна
Днес Сияна е ученичка в 4.клас в столично училище, но не може да разчита на храната в стола. „Относно стола мога да разчитам донякъде. Във времето се научих къде може да има нещо и ако има подобно в менюто, не го яде. Аз готвя,“ казва майка ѝ.
Закуската почти винаги е от вкъщи – домашен кекс или нещо купено, което е сигурно. Обядът също често е приготвен от Лилия, която разнообразява всеки ден, за да не се чувства Сияна различна.
Ежедневните трудности
Животът с алергия е пълен с малки капани. В повечето шоколади и корнфлейкси има следи от ядки. В ресторант рядко могат да гарантират безопасно меню, в което липсват напълно ядки. Има 2-3 сладоледа, които Сияна може да яде, но не се намират лесно, а на рождени дни и други събития Лилия или трябва да носи храна или да се разбира с човека, който прави менюто.
„Освен това е доста трудно да кажеш на дете, че не трябва да я пипа ако е пипало ядка…или да се мие и после да я пипа, защото алергията към фъстък се проявява и само от допир. Например, когато съм на работа и ям нещо с ядки, се страхувам да я целуна след това, а вкъщи ядки не стъпват никога“.
За безопасността и извънредни ситуации в училище майката има изработен строг план – всяка година оставя антихистаминово лекарство при училищната сестра, обяснява всичко на учителите и вписва подробно указанията в ученическата карта.
Уроци и съвети към други родители в същото положение
„В началото не осъзнавах, че всичко трябва да се прочете – етикетите са ключови,“ признава Лилия. Тя вече знае, че дори „съвсем мъничко“ от забранена храна може да съсипе целия прогрес.
Нейните съвети:
- Гответе у дома и проверявайте всеки продукт
- Обяснявайте на учители и персонал – никой не знае по-добре от вас какво е безопасно за детето ви
- Оставяйте лекарства в училище и напомняйте как да се използват
- Учете детето да казва „не“ на непозната храна – колкото и трудно да е
- Създайте рутина – закуска от вкъщи, проверени десерти и ясни правила
Въпреки трудностите, Лилия и Сияна са намерили баланс. „Научих се къде какво има. Ако нещо не е сигурно, просто го изключваме.“ Да живееш с алергии не е никак лесно, но със знание, дисциплина и подкрепа училището може да бъде спокойно място за всяко дете.
Вижте във видеото каква игра организират за първи учебен ден в българско училище:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK Може
