„Безмълвно, защото децата не могат да кажат нищо – тези, които са на небето и ги няма вече!"
Едно 12-годишно момиченце си отиде от този свят без време - в нелеп инцидент на пътя край Телиш. Автомобилът, в който малката Сияна беше с баба си и дядо си, беше пометен от ТИР. След катастрофата останаха много покрусени сърца, тъга в очите и хиляди въпроси.
Рисунките на Сияна - тишина, в която ехтят вселени
Бащата на загиналото при катастрофата в Плевенско 12-годишно момиче - Николай Попов, показа някои от рисунките на Сияна. Картини с много цветове и още повече емоция, която веднага притиска сърцето. Не е нужно са си изучавал история на изкуството или да си критик, за да ги усетиш. Достатъчно е да си човек с очи и сърце.
"Окото е може би нейното или нашите очи, които плачат за нея“, споделя баща й.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Окото на болката
Потърсихме мнението на специалист, които да даде мнение какво показват тези картини, какъв би могъл да е смисълът, отвъд цветовете и формите. Инес Райчева е психотерапевт под супервизия към Българска асоциация за естествена психотерапия (БАЕП), медиатор и педагог с 10-годишен опит.
"Гледам двете рисунки, показани от бащата на Сияна - 12-годишното момиче, убито на пътя. Чувам баща ѝ Николай да казва за мисията ѝ - да ни събуди държавата от колективната кома, в която сме. И сърцето ми се свива от всичко това - от ужаса, който не е на филм - от киносалона няма излизане. Билетът е гарантиран, няма как да запушиш уши и очи. “Окото на болката” - така бих нарекла едната ѝ рисунка - детайлно изобразеното плачещо око, символ на фина чувствителност, наблюдателност и интроспекция. Сълзите изглеждат внушителни - навяват тежка тъга, страдание. Мисля си - отразява ли тази рисунка общите ни тъга и страдание? Отразява ли общата ни самотност, отделеност, невъзможността, трудността, да се обединим? Съдбата на Сияна, съдбата на всички други хора, загинали по пътя към Телиш - дали нямаше да е различна днес, ако бяхме и сме повече заедно? Ако настоявахме повече? Ако не затваряхме очи? Ако не се надявахме, че няма да сме част от “статистиката” и, ако не се случва на нас, значи не се случва изобщо…"
Бащата на загиналата Сияна показа още една картина, на която тя е нарисувала ужасено детско лице - безмълвно. Николай разчита знаци във всички тези нейни рисунки.
“Чувам те, виждам те, с теб съм”
- това си мисля, виждайки другата рисунка, показана от баща ѝ Георги", обяснява Инес Райчева.
"Момиче с големи уплашени очи и запушена уста - може би иска да говори, но не може? За кое не говорим днес? За кое говорим, но твърде късно? Нищо няма да може да върне Сияна при хората, които я обичат, каквото и както и да кажем ние. И чувам в мен да трепти “Изгоря, за да свети”. Има будност и живот в тези рисунки, проникновение и копнеж по споделеност, по свързване. За себе си лично ще ги запомня като завет, жигосан в съзнанието ми - като обещание и като отговорност да виждам, чувам и говоря за онова, което е жизненоважно. Неотложно. Прав е Николай, че сме в кома - и явно са нужни брутални, трагични трусове, които да разместят тектоничните плочи на самосъзнанието ни и на онова, което наричаме “нормално”. На кое се съгласихме да казваме “нормално”, “очаквано”, “така е, какво да се направи…”?
“Тези, които са на небето, не могат да говорят” чух отново баща ѝ да казва - и в същото време Сияна го прави. Правим го всички ние, които няма да оставим нещата “до тук”. Сияна е всяко дете и всеки един от нас едновременно. И нарисува онова, което отказахме да видим до тук. Време е “новото нормално” да носи друг облик - на първо място в съзнанието ни.
Сияна загуби живота си в тежка катастрофа край Телиш, Плевенско.
„Това е моята Сияна. Единственото ми обичано и гледано с много любов дете. Тя беше прекрасна! Мила, добра и много красива. Нея вече я няма. Завинаги остана дете, само на 12 години. Уби я ТИР. Умря в мъки, по най-жестокия начин в ръцете на баба си напът за болницата. Толкова ѝ беше писано да остане на тази земя“, сподели баща й в профила си във Фейсбук.
Отговорите на въпросите след изнцидента остават за нас. Но не да ги гледаме като картини! А да ги търсим, изискваме и отстояваме!
Интервю с бащата Николай Попов в "Тази сутрин" вижте във видеото.
