Количественото натрупване води до качествено изменение
Тази всеизвестна закономерност придоби плът и кръв, образ и звук и в нашето бебешко ежедневие. Заля ни буря от емоции, вече озвучени и на глас. Изведнъж към речника си от сладки гукания, насмешливи хихикания, към наскоро очаровалите ни "ба-ба" и "па-па", Мишо добави и звучните "да-да-да", "та-та-та" и "ня-ня".
Носи се легендата,
че когато малкият бил гушнат до сърцето 
на дядо си, най-напред проговорил на него. Погледнал го с големите си мили очи и доволно казал: "дядьо". По същия начин се фукат татко му и баба му.
Бави се само
така важната и дългоочаквана (най-вече от самата мен) думичка – "мама". Хм, да ви споделя ли? Сигурно я пази за... коледен подарък. :)
