Да се извиниш на детето си не е признак на слабост — напротив, това е урок по уважение, отговорност и любов, който то ще запомни за цял живот. Ето няколко стъпки как да го направиш искрено и с грижа:
Изчакай подходящия момент
Не се извинявай, ако детето е още ядосано или разстроено. Изчакай малко — когато и двамата сте по-спокойни. Тогава ще има шанс да те чуе истински.
Приеми отговорност без оправдания
Кажи нещо като „Съжалявам, че ти повиших тон. Бях ядосана, но това не е оправдание.“
Не добавяй „...но ти ме ядоса“, защото това прехвърля вината върху него. Целта е то да разбере, че дори възрастните грешат и могат да поправят грешките си.
Дай му пространство да сподели
Попитай:
- „Как се почувства, когато ти казах това?“
- „Имаш ли нещо, което искаш да ми кажеш?“
Така показваш, че цениш неговите чувства и му даваш глас.
Покажи, че искаш да се учиш
Може да кажеш: „Ще се постарая следващия път да реагирам по-добре.“
Това му показва, че промяната е възможна и че грешките не означават край, а ново начало.
Завърши с близост
Прегръдка, усмивка или просто „Обичам те“ – тези думи и жестове затварят кръга и носят сигурност.
