"Да чувстваш, означава да живееш."
Тези знаменити думи на Шексипир аз успях лично да разбера и осмисля най-истински, когато станах майка. Вдъхновяващи и изпълнени с чудно проникновение се оказаха първите дни след изписването ми от родилния дом. Дни на закърмяне, дни на опознаване.
Неописуемо бе чувството, което ме завладяваше до дъното на душата ми всеки миг на съприкосновение с моята мъничка рожба. Минутите, в които малкото създание в ръцете ми поемаше
първите живителни глътки майчино мляко,
пораждаха в съзнанието ми може би малко чудновати, малко необичайни до този момент и за мен самата, но красиви мисли. Имах усещането, че това крехко и беззащитно създание, лежащо в прегръдките ми, бе дошло с мисия.
Сякаш пратеник от друг свят, от друго измерение, впиваше в мен изпитателно и нежно дълбоките си проницателни очи. Миловидността и невинността на изражението му излъчваха нещо тайнствено и упоително красиво. Това малко, крехко същество сякаш бе спотаило в себе си цялата непреходна вселенска мъдрост на битието.
Мъдрост, събрана само в един детски невинен поглед
В онези божествени мигове, когато погледите ни потъваха един в друг; когато дланта ми се плъзгаше с майчина нежност по пухкавите му бузки, а той стискаше с малките си пръстчета ръката ми, между мен и това чисто сияйно същество се изграждаше необяснимо силна и грандиозна връзка.
Да кърми своята рожба е не само призвание за една майка,
но и първичен мощен порив към едно новосъздаващо се, нарастващо и велико изконно чувство на взаимност, благоговение и духовна сплав. Сплав, вплела с могъща сила от древността до наши дни своята роля и значение в оцеляването и развитието на човечеството през вековете.
Майчиният облик с младенец в ръце, присъстващ в редица култури по света, е израз именно на такава сплав, сплотяваща в едно силата на настояще и бъдеще, на божествено и земно, на тленност и непреходност.
Така и аз, изпълнена с възторг и щастие от вълнуващото съприкосновение, вливащо съзидателна сила и енергия в крехкото телце в обятията ми, сякаш
започвах да разбирам, да усещам, да вярвам, да обичам, да живея
Сега вече смело мога да заявя, че безсънните нощи, прекарани в грижи за мъничкото крехко същество до мен, се превърнаха в едни от най-незабравимите и красиви мигове в живота ми. Миговете, в които открих магията на кърменето. Магията на близостта. Защото да имаш дете, означава да чувстваш, а "да чувстваш, означава да живееш".
