Лудият шапкар и леглото-будилник
Вероятно повечето от вас са чували историята за малките сестричета Liddell (дъщери на приятелско семейство на Луис Карол), които понякога той извеждал на пикници. За да не им е скучно, Луис разправял причудливи истории на Лорена, Алис и Едит. Неусетно по време на тези приказни разходки десетгодишната Алис става негов ключов герой в съчиняваните на крак истории.
Лично за мен обаче винаги е била по-интригуваща истинската история на Лудия шапкар, макар тя да е по-скоро предположение на изследователите, отколкото стопроцентова истина. И все пак, нека ви я разкажа.
Теофилус Картър бил ексцентричен английски изобретател и продавач на мебели. Прочут като особняк, но и като съзидателен дух. Той е най-известен с творението си, наречено The Alarm Clock Bed (легло-будилник). Когато станело време да събуди човек, леглото го плъзвало леко във вана със студена вода! В Оксфорд, където живеел, Къртър се сдобил с прозвището „лудият шапкар”, заради навика да стои на прага на мебелния си магазин – неизменно с бомбе на главата! Пременен в престилка, с характерен, леко изпружен нагоре нос - просто чудесен за окарикатуряване. Не е ясно дали самият Луис Карол е познавал Картър, но образът му със сигурност е бил запечатан от талантливия Сър Джон Тениъл – знаменит карикатурист и илюстратор на „Алиса в страната на чудесата”. Той отива в Оксфорд специално, за да направи автентичен портрет на „лудия шапкар”.
Роня и географската карта
Докато „разследва” появата на Роня и разбойниците, човек би се натъкнал на различни пътеки. Една от версиите е, че образът на Линдгреновата героиня възниква от името Вероника, което означава „донасяща победата”. Само че истината e малко по-... сложна за произнасяне:). Имената на седмината разбойници и на Роня всъщност са заемки от една карта на Северна Швеция и Лапландия и... представляват части от имена на местности и върхове!
Името на Роня идва от Анроняурекотан. Името на разбойника Палйе пък идва от названието на националния парк Пальекайсе в Лапландия; Фюсок – от прелестното шведско езеро Фиосокен, Ютис – от градчето Jutis в северната шведска провинция Norrbotten; Клипен – от шведската местност Клипан (което значи “скала”); Чеге (Tjegge) – от лапландското езеро Tjeggelvas.
Едно италианско селце на име Пинокио
Карло Лоренцини, когото светът познава като Карло Колоди, всъщност заема прочутата си по-сетне фамилия от селцето, където прекарва детството си. Това е малкото тусканско кътче Колоди, родното място на Карловата майка. Как обаче се заплита историята около появата на Пинокио!? Наблизо до Колоди се намирало друго малко селце, което в миналото се казвало Pinocchio, а жителите му, логично, били Pinocchini. Пак в това селце съществувала „Къщата на щуреца” (Casa Il Grillo)! Както се досещате, тази къща е вдъхновителка за образа на Говорещия щурец, а едноименното селце дава името на дървеното момче. Ще попитате откъде идва Феята със сините коси?! Тя се появява по-късно, когато авторът е вече възрастен. Тогава той прекарвал летата си в Кастело, където срещнал Giovanna Ragionieri – малко русо момиченце със сини очи. Именно тя се превръща в книжната Фея! По думите на Колоди, който има ярко изразени обществено-политически идеи и пристрастия, Пинокио е алегория-израз на отношението му по теми като бедността и независимостта. Любопитно е, че в оригиналната история Пиниоко е скоропостижно обесен в 15-та глава, с която и завършва ръкописът. Само че по молба на редактора, се появяват главите от 16-та до 36-та. В тях Феята със сините коси спасява Пинокио и го превръща в истинско момче.
