Изпитах непосилно затруднение да избера само няколко рисунки на Клаудия, които да ви представя тук. Премислям ги всичките често, взряна в деликатните детайли. Няма да е прибързано да кажа, че тя е сред детските рисувачи на сърцето ми. Защото е ефирна и ведра, а същевременно - вглъбена. Клаудия е от Аржентина и е родена през 1966 г. Илюстрирала е почти неизброимо количество детски книги, които светят на дребосъци и родители в Испания, Чили, Бразилия, САЩ, Италия, Мексико и Великобритания. Изобщо няма да скрия надеждите си нейните книги някой ден да зарадват и нас, българите.
Ето какво си казахме, пък макар и от толкова далече...
... чудя се как ли би обрисувала дома си, мястото, където живееш?
Живея в малко градче в покрайнините на Буенос Айрес. Място, изпълнено с покой, много птици и висооки дървета... Има толкова много нюанси, заради смяната на сезоните. Особено си личи по листата...
Ти самата как се виждаш, коя си всъщност?
Бих казала, че съм оптимист – все търся ведрата страна на нещата. Старая се да извлека възможно най-доброто от ситуациите и нещата, с които разполагам. Упоритостта ми е „виновна” за почти всичко, което съм постигнала. Когато работя, съм изцяло фокусирана, докато не се получи именно онова, което съм замислила.
Ако беше въображаемо същество, какво щеше да е то?
Падам си по съществата на Толкин, особено онези, свързани с природата. Ако бях фантазно същество, бих искала да съм Goldberry – дъщерята на реката, жената на Том Бомбадил или пък елф.
Как ще запомниш детството си?
Атмосферата бе вражеска и неприветлива, затова се пъхнах в този въображаем балон, който ти осигурява рисуването. Вътре се усещах в безопасност. И сега се връщам в този прозрачен балон от време на време.
Имаш ли си свои теми - нишки и послания, които те вълнуват по-силно от всичко друго и ги проектираш непрестанно в рисунките си?
Прелестта на миниатюрните детайли. Взаимоотношенията помежду ни. Стопяващите се мигове. Поезията.
Ако можеше да заживееш в детска книга, коя би била тя?
„Тайната градина” на Франсис Бърнет, защото е магична книга за приятелството и упоритостта.
Откъде черпиш енергия за фантазиите си?
От семейството си, съпруга ми, децата ми, близките приятели... Вдъхновяват ме арт фотографията, музиката, книгите и най-вече животът - такъв, какъвто е!
Илюстрирала си толкова много книги за деца. Коя би ни препоръчала да преведем в България?
Трудно ми е да кажа... Може би „The Autumn”, обичам я много, по нея съм работила както визуално, така и словесно – това е книжка за одухотворяването на един сезон, превръщането му в човешко същество. Също и „Birdroots”, тя е за преодоляването, за големите промени като миграцията.
Кои са книгите, които винаги пазиш до себе си?
Обичам тези на Anne Herbauts*, особено “L’Heure Vide”. Харесвам много Jimmy Liao** и Шубигер***! Винаги съм заобиколена от книги.
Как би определила собствената си граматика на фантазията?
Основното е, че се опитвам да създавам конкретна, осезаема атмосфера. Работя със сетивата си, опитвам се да се свързвам с усещанията на другите.
Ако те помоля да изпратиш за България едно послание в бутилка, какво ще е то?
Това, че си роден на определено място е въпрос на обстоятелства. Аз вярвам в хората, а не в обстоятелствата. Бих изпратила посланието, което искам да получа: „Не си сам, можеш да се справиш!”
NB! Всички снимки и рисунки са собственост на Claudia Degliuomini, на която сърдечно благодаря, че ни ги предостави заедно с голяма пратка жизнерадостна енергия от далечна Аржентина
* Anne Herbauts, белгийска авторка и илюстраторка на книги за деца
* Jimmy Liao, световноизвестен тайвански автор и илюстратор на книги за деца
***Йорг Шубигер, швейцарски писател, получил наградата „Ханс Кристиан Андерсен”, 2008 г.
