Satoe споделя, че при среща с европейци, често се озадачава от идеите им - казва, че на нея никога не биха й хрумнали подобни. По същия начин се чувствам и аз – удивлява ме постройката на изреченията й, непрестанният й уклон към ирационалното, ефимерността, но същевременната й твърдост. Тя е много друга, осезаемо различна като изразност дори в обикновен разговор.
Родена е в Япония. Завършва Kyoto Seika University – едно от най-майсторските места за навлизане в дебрите на манга и аниме изкуството. Понастощяем живее в Милано. Има особен афинитет към „дебели, бели птици” и пингвини. Открих я преди няколко години сред номинираните илюстратори на Фестивала на детската книга в Болоня. Честно казано, не бях виждала толкова своеобразен художествен почерк. Стилът на Satoe просто не може да се сбърка. Поговорихме за въображението, за Япония и за любимите й детски книги...
Ако беше фантазно същество, какво щеше да е то?
Piyoppo – така се нарича моето вътрешно въображаемо същество!
Разкрий ни една невероятна история от детството си?
Веднъж видях призрак. (изрича го съвсем спокойно:))
Ще ми разкажеш ли за живота си в Япония?
Родена съм във Фукуи, близо до Киото. Завърших графичен дизайн и илюстрация в Киото, където прекарах 4 наистина щастливи години. После се преместих в Токио за 2 години. Беше интересно да живееш в такъв мегаполис и да се занимаваш с дизайн, но не успях да обикна достатъчно нито града, нито работата си. Затова заминах за Великобритания – много исках да науча английски...
...и как ти се стори новият живот в Европа?
В Англия беше истинска магия - да общувам с толкова различни хора от цял свят! На тях им идваха идеи, каквито на мен никога не биха ми хрумнали! Сега живея в Италия и продължавам да се въодушевявам от досега с различни култури.
Ти коя си всъщност?
Доколкото знам, съм любопитна, ще ми се да узнавам нови неща, да се впускам в нови преживявания. Харесва ми да наблюдавам и да си мисля разни извънземни неща... Или добре, не извънземни, но малко странни. Обичам да пътешествам. Пристигайки в непозната държава – ароматът ми се струва нов, въздухът сякаш е различен. Харесвам това усещане. Всичко това ми дава идеи за рисуване. От друга страна понякога мога да бъда доста безразлична към заобикалящото ме, сляпа за него. Така се случва, когато рисувам. Тогава не виждам, не мисля за нищо друго освен за рисунката. Щом я привърша, сякаш се опразвам и започвам да търся нещо ново и интересно, с което да се изпълня отново.
Откъде тази любов у теб към пингвините и „дебелите бели птици”?
Не винаги има ясна причина защо обичаш нещо. Относно големите бели птици, щастлива съм да ги рисувам – особено харесвам начина, по който се движат и скачат. А за пингвините... от 10-годишна все ме тегли идеята да стана изследовател в Антарктида и да се сдружа с императорски пингвини:). В един момент обаче реших да бъда илюстратор. Така се разделих с първоначалната си мечта. Въпреки че и досега много ми се иска да се сприятеля с някой истински императорски пингвин. Чудя се за какво ли си мислят. И контрастът... Тези симпатични същества обитават толкова сурово място! Това ме кара да ги обичам още повече. Но все пак за любовта ми към тях няма рационална причина. Не ги обичам, заради причина! Просто ги обичам...
Подозирам, че детството ти е преминало в компанията на съвсем различни от нашите детски книги. Кои са твоите любими?
Драконът на татко*. Това е приключението на едно момченце, което спасява бебе-дракон. Първата книга от трилогията ми е любима. Историята така ме вълнуваше! Нарисувала съм десетки илюстрации по нея. Образите нахлуваха толкова стихийно, че просто се налагаше да населя белия лист с тях, за да канализирам емоцията. Безброй пъти съм чела тази книга и никога не ми омръзва.
Ако трябва да напишеш и илюстрираш историята на собствения си живот в детска книга – какво ще е заглавието, сюжетът?
Заглавието ще е: „Момичето, което полетя в небето с един малък пингвин.” Историята ще разказва за малко момиче и един пингвин, които мечтаят да полетят в небето. Опитват по много начини, но така и не успяват. Даже по едно време влизат в пререкание. А накрая...?! (бел. р. Ето затова харесвам японците!, краят винаги остава отворен:))
Има ли цветове, които са по-близо до теб и ги предпочиташ?
Бялото - цветът на невинността. Никога не използвам черно в рисунките си – всъщност харесвам черния цвят, но не и за рисуване. Мисля, че той убива останалите цветове, убива цялата рисунка всъщност.
Художниците?
Густав Климт и Йоханес Вермеер!
Аз съм свързана много силно с филмите на Миазаки, ти какви чувства имаш към тях?
Много харесвам филмите му. Като дете просто се наслаждавах да ги гледам и не влагах много мисъл. Постепенно обаче куп образи в главата ми се породиха именно от неговите светове. Тогава вярвах, че те не са просто фантазия, а нещо, което наистина може да ми се случи. Очаквах да се случат. С брат ми и сестра ми веднъж отидохме да търсим Тоторо**. Събрахме жълъди и ги посадихме, точно както правят двете сестричета във филма. Друг път се опитах да сготвя нещо, което видях да приготвят в един от филмите му. Ястията в тях винаги изглеждат толкова апетитно. Всички тези детайли ще ги нося винаги в сърцето си...
Как минава един твой ден?
Сутрин ходя на италиански, следобед рисувам. Излизам с приятели, после говорим по скайп със семейството ми в Япония. Но във всеки свободен момент си представям разни неща... Например, загледах се наскоро в едни ябълки в супермаркета и си въобразих как вътре в тях има къщурки и там живеят едни малки птичета... Като видя трамвай по улицата, си представям, че последната му спирка ще е на облак. Ако ми допадне идеята, после я използвам в рисунките си. И така всъщност обикновеният ми живот става интересен.
Как реши да заживееш в Италия?
Бих казала, че така съм го усетила. Не за всичко има стройна причина. Животът не е математика. Понякога няма отговор, но знаеш, че нещо е правилната стъпка.
Би ли ни изпратила малко послание на твоя роден език?
はじめまして、こんにちはブルガリアの皆さん。日本は遠い国だけれども是非一度遊びに来てください！
(Здравейте, всички! Радвам се да се запознаем. Япония е много далеч от България, но се надявам един ден да й отидете на гости!)
* „Драконът на татко” (оригинално заглавие My Father's Dragon) – първият от серия детски романи, написани и илюстрирани от американската писателка Ruth Gannett.
**Тоторо – симпатично фантазно същество от едноименния анимационен филм на Миазаки/Студио Гибли – „My Neighbor Totoro”.
