Провокирана от едногодишния шегаджия вкъщи
си позволявам да изложа някои "дълбокомислени" заключения относно наличието на чувство за хумор, заложено в природата на всяко едно дете.
Един мъдрец беше казал:
"Човек се отличава от всички други същества със способността си да се смее”. Аз бих добавила, че човек се различава от животните и по това да вижда смешката, да изпитва радост и удоволствие от смешката и да твори смешката.
На какви чудесии е способна детската усмивка, мамите, татетата и всички, които са били огрявани и пречиствани от нея могат да свидетелстват.
Сътворяването на смешното
е най-естественото и хармонично проявление на човешкото у малкото дете. Изграждащото се съзнание, интелект и характер най-добре се развиват и усъвършенстват в среда и ситуации, които пораждат радост и смях.
И тук бих се помъчила да отлича непринудения хумор при мъничетата, все още трудно различим от забавлението и веселието, от хумора при нас големите. Хуморът при малкия човек не е ирония, не е сарказъм, не е насмешка, не би могъл да е и подигравка. Именно в това се крие и чарът на неговата неподправеност.
Той е добронамерен, чистосърдечен и в нашите очи очарователно наивен
Ако се съгласим, че за всяка обич са нужни чисто сърце и безкористно мислене, то не е ли детският хумор най-чудната любов към света и хората?!
И накрая, позволете ни да надникнем в запомнени от вас смешки и прояви на чувството за хумор у малките смехурковци. Разкажете ни за тях. Нека отново се посмеем, този път всички, от сърце и с глас. :)
