Посрещнах изгрева на морето, макар и не на Джулая. Но бях на най-хубавото място - в прегръдките на мама.
Тази чайка също посрещаше слънцето с голяма радост. Знае сигурно, че с него е много по-хубав деня.
Пътуването мина неусетно и, колкото и да ме е срам, в сладък сън. Пристигнахме. Срещата между двете стихии – моя милост и морето, беше ознаменувана с най-красивия изгрев – първия в моя живот! Слънчо ме огря и не се разделихме през целия ден.
Гларусите и чайките – тези възхитително красиви и кресливи (почти колкото мен) морски "гълъби” – ме плениха с танците си с вятъра и с волния си устрем... Нямам търпение да усетя и гъдела на морските вълнички...
Морски поздрави!
Ваш Мишо
