Тимъти Арчибалд започва да снима сина си Илайджа, когато е на 5 годинки. Целта му е да документира често странния и неразбираем свят на детето си, което страда от аутизъм. С времето обаче проектът се превръща в нещо много по-голямо – за сина, а и за бащата.


Илайджа е асоциален, обсебен от механичните предмети и има постоянна нужда да повтаря действията си. Първоначалната идея на Тимъти е да заснеме тези често досадни и ежедневно повтарящи се ритуали. С времето обаче проектът се превръща в съвместен - Илайджа започва да е по-ангажиран с процеса и помага на баща си да измисли и организира местата и позите за снимка.


Многото лица на аутизма >>