Арсений е руски заварчик, който през свободното си време се занимава с фотография и арт инсталации. За него не е необичайно един заварчик да се занимава с изкуство и смята, че ако човек може добре да заварява, той може да прави красиви неща с тези заварки. Вярва и че във всеки човек има заложено културно зрънце.

Първият му арт-проект се казва "Един квадратен метър". Той е осъществен в град Самара, в изоставен 5-етажен жилищен блок. Арсений получава достъп до четвъртия етаж, пробива дупки във външната стена, слага скоби и греди, и построява площадката.

„На тази платформа от квадратен метър показваме типични моменти от живота в Русия. Най-забележителното е, че тя е построена на нивото на четвъртия етаж. Точно заради това инсталацията стана много известна, както в Русия, така и навън“ – разказва Арсений.

Процесът на построяване отнема два дни. След това на малката площадка започват да се появяват различни персонажи.

„На един квадратен метър разказваме истории, които са типични за живота на руснаците, но мисля, че са актуални и за целия свят. Всяко човешко същество живее на площта на дадена територия – може да е апартамент, къща или нещо подобно. Постепенно, с развитието на човек, когато той забогатява, квадратните метри се увеличават. Много хора прекарват доста време, затворени в своите апартаменти. Изобразяваме случки от живота на хората, които се случват върху тези квадратни метри. Например, може би сте имали съсед, който пие много алкохол. "Трапеза" е посветена точно на този съсед. Следващата инсталация беше посветена на морето. Много руснаци мечтаят за морето, защото ние имаме много суров климат и нямаме търпение да дойде лято и да отидем до морето“ – обяснява Арсений.

Друга много силна инсталация е "човек в инвалидна количка". Снимката е критика към достъпността на градската среда за хора в неравностойно положение. Инсталацията представлява човек в инвалидна количка, който не може да се движи свободно из града, защото няма подходяща инфраструктура. Ако проблемът не е в инфраструктурата, тогава ще е в лошо построените пътища или тротоари. Получава се така, че тези хора са изолирани от света и единственото, което им остава, е да гледат през прозореца как животът си минава.

Критика се съдържа и в още две от инсталациите. Едната е посветена на ипотеките за жилища, а другата – на климатичните промени.

„Друг проблем, който пресъздадохме, е неспособността на хората да се отделят от мястото, където са родени и да заживеят някъде другаде. Ако си се родил в малко градче в Русия, не можеш да си позволиш да се установиш в голям град и по този начин държавата заключва нови възможности за хората. Освен това, подари липса на средства, ти си принуден да теглиш заем, който да изплащаш години наред. Това те поставя в своеобразна клетка. Ето това те затваря в квадратния метър на живота ти. Следващата арт инсталация е посветена на пожарите и на климатичните промени. Целта е да се обърне внимание на това, че хората не живеят достатъчно природосъобразно. Тук, в Сибир, имаме огромен проблем, смогът е толкова наситен, че понякога не можеш да видиш слънцето“ – споделя младият творец.

„Сега се намирам в Чукотка и работя като инженер. През последната година се намирам в най-източната точка на Русия, точно срещу Аляска. Много е студено тук. Има полярни светлини и полярни дни и нощи, но е много интересно. Аз съм посещавал България. Идвал съм в София, Стара Загора и още няколко града“ – завършва Арсений, който се счита основно за заварчик и няма никакво намерение да напуска работата си, тъй като от арт-инсталациите си не е получил и копейка.