Следват минути за любов - Александра Кръстева тази седмица ни среща с волейболното семейство Владо и Мая Николови. 29 години заедно и 4 деца! Каква е тайната на любовта им? Той е легенда във волейбола. Пет пъти шампион на България, шампион на Франция, златен медалист от Шампионска лига, бронзов медалист на Световно първенство - това са само част от отличията му. През дългия път към успеха до него винаги е стояла съпругата му Мая. Всичко започва преди близо три десетилетия. Но как?
Връщаме се към 1994 г. Кой кого първи забеляза? Как се случи началото на тази история?
Мая: Той ме е забелязал, аз него не в началото. Но искам да уточня, че аз бях неговия втори избор.
Владо: Един тийнейджър не забелязва само едно момиче, забелязва много момичета. И гледа къде ще му върже. Запознахме се на рожден ден на наша приятелка – Ани.
А веднага ли пламна любовта и искрата между вас?
Владо: Не бих казал, че веднага.
Какво си помисли ти за него?
Мая: То тогава имаше голяма борба между Пловдив и София… И какво си помислих: Уау! Колко е нахален! Пробивен.
Нахален софиянец?
Мая: Да!
На колко години сте към този момент?
Мая: Аз 16-17.
Владо: Всъщност по-рано. През 1994 г. аз съм бил на 16, тя е била на 15.
Колко време продължи връзката ви, преди да решиш да й предложиш брак?
Владо: Реално гаджета бяхме 7 години. Като няколко пъти аз предлагах…
Това щеше да ми е следващият въпрос – въпреки тези 7 години, защо три пъти трябваше да й предложиш брак?
Мая: Аз в главата си се бях съгласила. Но някак си не можех да го асимилирам, че на 21 години ще се женя. Много бързо като че ли дойдоха сериозните неща. Те наистина много бързо се развиха, защото на 24 бях бременна.
А какво те накара да кажеш "Да"?
Мая: Ами то ми стана неудобно.
Представяли ли сте си, че семейството ви ще стане толкова голямо?
Владо: Аз да.
Четири деца си представяше още на 20?
Владо: Аз си представях и пет.
Как бихте описали дома си?
Владо: Пълна лудница.
Мая: Абсолютно!
Любимият момент от деня?
Мая: Като заспят децата.
Владо: Като заспят децата! Обикновено отваряме бутилка вино, сядаме пред телевизора.
Мая: Ставаме изведнъж по-добри!
Владо: По-забавни!
Спортът ви събира преди близо 30 години. А разделял ли ви е някога?
Владо: Много пъти. Аз от 2002 до 2012 г. всяка година повече от шест месеца съм спал по хотели. Особено е тъпо, когато си в София и си на лагер. И аз знам, че вкъщи са Алекс и Мони, трябва да се четат приказки, трябва да се къпят децата – нормалните неща. Аз седя на лагер с колегите, с които сме си писнали да се гледаме и си говорим тъпотии, докато вкъщи Мая се бори с живота.
Мая: Може би на нас волейболът повече ни е помогнал, защото имаме общия интерес. Той това правеше, а на мен ми харесваше да го гледам, тъй като го разбирам.
Пропускал ли си наистина важно събитие в името на волейбола?
Владо: Аз не съм присъствал на семейно събитие, когато е имало волейбол.
Мая: Но така ти се случи, че на 3 от 4-те раждания присъстваше.
Владо: Ако говорим за ражданията на децата – добре. Но рождени дни, посрещнания на Нова година, Коледа – нищо! Имаш мач. Детето има рожден ден… Ами, ще празнуваме другата седмица. Сватбата дори два пъти променяхме датата и реално на третата дата се оженихме - пак заради волейбола.
Имало ли е наистина труден момент, в който някой от вас да си помисли че може и да не се справи?
Владо: Имали сме моменти. Но нещото, което намирам за доста любопитно в живота е, че най-добре сме били между нас, когато сме били най-зле.
Коя според вас е най-голямата ви сила в тази връзка?
Владо: Аз тук ще кажа доверието.
Мая: Може би, че знаем как да правим компромиси. На мен много пъти ми се е искало да захвърля всичко и да си тръгна. Не, че е негова вината.
Владо: Тук за мен ключово е доверието…