Д-р Александър Герасимов придобива диплома по Медицина в Медицински университет – София през 2012 г. Получава специалност по Медицинска онкология към Клиника Медицинска онкология, УСБАЛО Проф. Иван Черноземски през 2019. Провел специализация в Breast cancer unit в Европейски институт по онкология (IEO) - Милано, Италия; обучение по NET в Hadassah Hospital, Йерусалим, Израел и Akademiska Sjukhuset, Упсала, Швеция. Участва в множествo национални и международни онкологични форуми като е член на Европейското общество по Медицинска онкология (ESMO), Американското общество по клинична онкология (ASCO), Европейската асоциация по дерматоонкология (EADO), клуб „Млад Онколог“, България. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по дерматоонкология (БАДО). Участва като главен изследовател и подизследовател в клинични проучвания фаза 1 до 4. Владее свободно английски и руски език.

Д-р Герасимов е автор и съавтор на презентации на ежегодни национални форуми като Клуб Млад онколог, Национална научна конференция по онкология УСБАЛО Проф. Иван Черноземски, Национален конгрес по Дерматоонкология, МедикРОН. Негов клиничен и научен интерес е от областите на кожните и урогениталните тумори.

Октомври е световният месец за борба с рака на гърдата – запозната ли е българката със заболяването и профилактичните прегледи?

През последните години, в резултат на множество успешни кампании за популяризиране на скрининга за рак на гърдата, все повече българки успяват да се погрижат за здравето си навреме и все повече карциноми се установяват в ранен стадий и биват излекувани. За съжаление кампанийното провеждане на скрининг за рак на гърдата далеч не достига до всички жени и повечето се обръщат за помощ към лекар едва когато вече има изявен симптом – бучка на гърдата, секреция от зърното, поява на болки или още по-лошо. Смисълът на скрининга е да открие проблема преди да се изяви такъв симптом. Затова е важно скрининговите програми да се провеждат не кампанийно, а като част от регулярните годишни профилактични прегледи и да има задължителен характер – единственият начин ранният рак на гърдата да не бъде изпуснат на популационно ниво, дори при пациентите без достъп до октомврийските кампании.

По наши наблюдения представата на голяма част от жените е, че трябва да започнат с профилактични прегледи за рак на гърдата след 40-годишна възраст. Така ли е на практика? Какво бихте посъветвали по-младите?

Въпреки, че ракът на гърдата е с по-голяма честота след 40-тата година, при всяка жена съществува риск от развитие на заболяването дори и в по-ранна възраст. В определени случаи – при наличие на близък родственик със заболяването, при доказана генетична предиспозиция (BRCA-мутация), при налични предракови състояния (карцином in situ, дуктална или лобуларна хиперплазия), при много плътни и нееднородни гърди, препоръките включват стартиране на профилактични прегледи в комбинация с образни методи за диагностика (ехография, мамография) дори след 30-годишна възраст.

Зависи ли честотата на прегледите от възрастта – колко често трябва да се преглежда всяка от възрастовите групи?

При жените от групата с нормален риск (без фактори за висок риск) провеждането на ехография на гърдите или мамография веднъж годишно в периода между 35 и 55 години е доказано достатъчно; след 55 години мамографиите следва да се провеждат на 2 години. При жените от групата с висок риск (роднина с рак на гърдата, налична BRCA мутация, доказано предраково състояние или предишно лечение за рак на гърдата) следенето с мамография или магнитно-резонансна томография на гърдата стартира от 30-годишна възраст и се провежда всяка година. Вашият мамолог или рентгенолог ще определят метода за следене на гърдите според типа на гърдата – нейната плътност, паренхим и омазняване.

Има ли други рискови фактори за развитие на рак на гърдата, за които трябва да внимаваме?

Освен възрастта и генетичната предразположеност, има редица други фактори, които също оказват влияние върху риска от развитие на заболяването в различна степен. Такива са наднорменото тегло, злоупотребата с алкохол, радиационно въздействие върху гърдите, рак в семейството, хормонален дисбаланс, ранно стартиране на менструацията и късна менопауза, късна бременност или липса на бременност, дълготрайна употреба на хормонални средства – противозачатъчни, хормонозаместителна терапия по време на менопауза.

Каква е разликата между преглед с ехограф и мамограф и в какви случаи е подходящо едното и съответно другото изследване?

Ехографията е ултразвуково изследване на гърдите с помощта на трансдюсер в реално време, докато мамографията е рентгенова снимка на гърдата с ниска доза на облъчването. В зависимост от типа на гърдата – мастен или паренхимен, едното или другото образно изследване може да бъде по-информативно. С течение на възрастта плътността на гърдата се променя – от повече паренхимен тип се преминава към мастен. Затова при по-млади жени и такива с паренхимен тип гърди се предпочита следене с ехография, а при по-възрастни или жени с мастен тип гърди мамографията е предпочитаният метод.

Защо жените не ходят на профилактични прегледи за рак на млечната жлеза?

В забързаното ни ежедневие универсалното оправдание е липсата на време. Това не може да е истинската причина – сменяме гумите на колите си два пъти годишно и прекарваме повече време за това, отколкото трае един профилактичен мамологичен преглед. При разговорите ми с пациентки, диагностицирани в по-напреднал стадий на заболяването, на преден план излиза страха от доказване на болестта, дори когато бучката в гърдата вече се опипва категорично. Има дори куриозни случаи, в които с години жените налагат гърдите си с листа кисело зеле или слагат бучка чесън в сутиена си, надявайки се бучката в гърдата да се разнесе. Съвсем логично това само забавя навременната диагностика и стартиране на лечение, което може да доведе до излекуване от рака на гърдата, ако е стартирано навреме. Страхът от признаване, че може да имаме рак на гърдата е резултат на едно табу, свързано с женското здраве, за което трябва да говорим, за да го разрушим. Всяка жена трябва да знае, че няма нищо срамно в това да имаш карцином на гърдата.

Какъв съвет им давате вие, когато вече са стигнали до кабинета?   

На първо място жената трябва да свикне с идеята, че има едно хронично заболяване – подобно на диабета и високото кръвно налягане - и лечението обикновено е продължително. В ранните стадии на болестта се прави план за пълно излекуване, използвайки целия арсенал на онкологичната медицина – хирургия, лъчелечение, химиотерапия, хормонотерапия, таргетна терапия, имунотерапия – в зависимост от характеристиките на конкретното заболяване, като винаги се подхожда индивидуално, персонализирано. Тогава се готвим за война. Когато заболяването е в по-напреднал, разпространен стадий, излекуването е по-малко вероятно и тук целта е овладяване на състоянието за максимално дълъг период. Тук отново подбираме персонално подхода на лечение според конкретния случай, но тук лечението по-скоро наподобява дълъг маратон, за разлика от предния пример и е доста по-дълго. И в двата случая обаче целта на лечението включва максималното запазване на качеството на живота на жената, така че тя да бъде активна в семейството си и обществото и да запази дневната си рутина.

Кой е най-ранният симптом за рак на гърдата, който повечето хора биха игнорирали и какво ще посъветвате тези жени, които смятат, че има нещо нередно, но го игнорират като нещо не толкова сериозно?

На първо място жената трябва да познава добре гърдите си – тяхната форма, големина, плътност, симетрия. Всяко отклонение от тях може да крие зад себе си злокачествен процес. Затова освен на регулярните годишни прегледи при мамолог, където специалист оценява евентуалните промени в гърдите, всяка жена може ежедневно сама да следи бюста си при взимане на душ, смяна на бельото, заставайки пред огледалото. Появата на уплътнение или бучка в гърдата, поява на кръгловати уплътнения под мищниците, секреция или кървене от зърното са алармиращи симптоми, на които следва да се обърне внимание своевременно. По-добре един преглед в повече, отколкото закъснял такъв.

Какви са възможностите пред пациент, който е диагностициран с рак на гърдата рано и какви – пред късното диагностициране?

При ранно диагностицирано заболяване, както и при малко по-напредналите стадии, когато заболяването все още е локализирано в областта на гърдата и регионалния лимфен басейн, целта на терапията винаги е пълно излекуване. Само в най-ранните стадии, след пълно локорегионално стадиране (ехо/мамография, магнитен резонанс, компютърна томография) се подхожда изначално към радикално оперативно лечение в обем, зависещ от индивидуалните характеристики на болестта. При засягане на лимфни възли или по-голям размер на първичния тумор, след биопсия на гърдата се стартира системно лечение – химио- и/или хормонотерапия, с която да се намали обема на заболяването и да се достигне до операбилност в обем, позволяващ запазване на гърдата. В по-напредналите стадии на заболяването, когато карциномът е достигнал далечни органи (кости, вътрешни органи, далечни лимфни възли), след биопсия и цялостно стадиране със скенер и костна сцинтиграфия или ПЕТ-скенер, в зависимост от биологичните характеристики на заболяването, се планира индивидуален план на лечение, който може да включва хормонотерапия, прицелна терапия, химиотерапия, имунотерапия, лъчелечение, радиохирургия. В идеалния вариант, при добър отговор към лечението отново целта е пълното излекуване. В оптималния и по-чест вариант в този стадий на болестта целим постигане на дълготрайни ремисии, превръщайки метастатичното заболяване в едно хронично заболяване, което държим под контрол – по подобие на захарния диабет, артериалната хипертония.

Какви са новите тенденции и изследвания в лечението на рак на гърдата?

Освен в лечението, модерната медицина се развива стремглаво и в областта на диагностицирането и изследването на рака. Съществуват все по-прецизни методи за образна диагностика – 3D-ехография, дигитална томосинтеза, сцинтиграфски методи, PET/MRI, с които шансът една съмнителна бучка в гърдата да остане неразпозната като карцином е все по-нищожен. При доказан вече злокачествен процес, възможностите на патологията и генетиката в детайлното типизиране на заболяването са огромни. Освен стандартните биомаркери за хормонална чувствителност и наличие на конкретни рецептори на тумора, за които има разработени специфични терапии, изследването на генетични панели – мултигенни сигнатури, търсенето на мутации в конкретни гени прецизно определя риска на злокачественото заболяване и помага да се изработи индивидуален лечебен план, който да бъде максимално ефективен за конкретния случай. Това са принципите на т.нар. персонализирана медицина, която е в основата на модерната онкология.

Къде да търсят информация и на коя информация да вярват?

Търсенето на информация в днешно време е изключително лесно и в същото време опасно занимание. Всеки има достъп до интернет пространството, където освен адекватната информация, която може да е от полза на пациентите, за съжаление е пълно с фалшива и непроверена информация, споделена от хора с малко или никакъв опит със злокачествените заболявания. Неадминистрираните от медицинско лице блогове за споделяне на опит между пациентите са основният източник на фалшива информация по моя опит. Всякакви алтернативни лечебни практики, неутвърдени по принципите на медицината, базирана на доказателства, крият огромен риск от забавяне на адекватното лечение и намаляват шанса за излекуване на рака. Затова най-адекватна информация, касаеща пациенти със злокачествено заболяване може да се намери на страниците на официалните онкологични дружества (български и чуждестранни), в страниците на кампаниите за превенция на рак на гърдата, сайтовете на големите онкологични болнични заведения. Незаменим остава обаче контактът със специалист онколог, който може детайлно да даде информация за специфичните въпроси, касаещи конкретния пациент. Не бива да забравяме, че информацията е сила, липсата на информация е безсилие, а дезинформацията граничи с престъпление. Затова, мили дами, не се страхувайте да питате, не се страхувайте да се изследвате, не се страхувайте да се лекувате – ракът е едно лечимо заболяване, стига да се улови рано и навреме.