Представяте ли си мъж да не знае къде да отклони погледа си и да се чуди къде да се скрие на плажа в Китен, заобиколен от разголени жени по монокини?! Не, не бе луд, просто бе млад пакистански мюсюлманин, чувстваше се страшно неудобно, засрамен и потиснат от заобикалящата го голотия. За него това първо появяване на български черноморски плаж бе културен шок, преобръщащ цялата му ценностна система...
Той от детството си е бил възпитаван, че голотата е нещо неприлично. Виждал е само лицата, глезените и дланите на жените в семейството си: майка, лели, баби, снахи. След това няколко поредни години отказваше да ходи на море. И все се възмущаваше от „развратността” на младите момичета в София, разголили по улици и на работните си места рамене, пъпове и колене. Въобще не ги намираше за „секси”, напротив.
Не беше единственият „нестандартно” мислещ хетеросексуален. Приятелите му пакистанци също не си падаха по разголения сексапил, чувстваха се лишени от полета на мъжкото въображение и им липсваше загадъчност и изненада... Възможно ли бе да не ги възбуждат строен женски крак или нежни загорели рамене? Явно да, просто според техния морален кодекс това бе „срамотия” и можеше да предизвика само възмущение и неудобство. Не искаха да гледат и порно списания.
Жените в Пакистан носят дълъг ръкав дори и през лятото. И дълги панталони-шалвари. Голи остават само стъпалата, дланите и лицето, косата също е покрита. Само в големите градове могат да се видят млади момичета и жени по рокли „камиз” с къс ръкав. Мъжкият поглед рядко има възможност да се порадва на женска грация – на пазара ходят предимно възрастни жени и домакини, и то добре забулени. Но на сватби и религиозни празненства момичетата се появяват в целия си блясък – с много грим и накити, в ярки дрехи и открити коси. Тогава мъжките очи и въображение пируват, възбудата е невероятна, атмосферата е заредена с електричество. Мъже и жени почти не се смесват и не си говорят, но дистанцията усилва копнежа и се разменят невероятни погледи. Често на сватби става първата „сгледа” между момче и момиче, вече има много бракове по любов, пламнала от такива разменени погледи. Практиката родителите да уреждат брака на децата си е още активна, но все по-често младите са се виждали и дори разговаряли на живо. Ако ли не – поне на снимка.
За пакистанския мъж лицето на жената е най-сексапилната част, очите й са възпламеняващата искра. Може би затова те биват най-силно гримирани и подчертавани с дебела очна линия от тамошните жени. А може би и филмовата индустрия от Индия, заливаща всички градове и села с евтини видеокасети, е създала романтична нагласа у много пакистански мъже на XX век. В тези филми любовта от пръв поглед е в основата на сюжета, а горещите сцени стигат до страстни песни и танци – с държане за ръце, прегръдки и... смяна на кадъра.
В Иран и много други мюсюлмански страни много мъже не могат да видят дори цялото лице на жените навън, нито пък очертанията на тялото им – то е покрито с широко черно наметало, загатващо само силует. Но мой познат иранец намира това за силно възбуждащо – защото може да развихри въображението си и да си позволи да отгатва прелестите на привлякла погледа му жена само по излъчването на очите и очертанията на скулите й. Аз пък се чудя как е развил такова въображение, след като през живота си не е виждал други жени без наметало, освен майка си и сестрите си. И собствената си жена, след като сключи брак. Няма как да види плът нито по телевизията, нито в списания, нито по реклами – няма такива по улиците. Не знам дали доставчиците на интернет в тези страни цензурират порно сайтовете, а може би просто тези мъже не знаят за съществуването им.
Но ако си има законна жена, мъжът се отдава на страстта без задръжки. Жена му си е само и единствено за него – никой външен за семейството мъж не може да я вижда незабулена. За своя си мъж тя се кипри, гримира и облича в най-хубавите и модерни дрехи. И поддържа любовта му с перфектно домакинстване и покорство.
След като приятелка иранка подчерта колко важно е за нея и за семейните отношения да изглежда добре пред мъжа си вкъщи, сериозно се замислих толкова ли глупави сме жените на Запад, че правим точно обратното – издокарваме се за „пред хората”, а вкъщи си ходим неглиже и не ни вълнува особено в какъв вид ни гледа „законният”. Сякаш той с подписа си е обещал да ни вижда винаги такива омагьосващи, каквито сме били в деня на влюбването...
Мюсюлманските мъже са изключително верни и предани на семейството. И макар Коранът официално да им позволява 4 законни жени, полигамията не е масова практика, повечето мъже са моногамни. Рядко се срещат мъже с по две съпруги – мирно съжителстващи в една къща. Само много богати и екстравагантни мъже се перчат с повече съпруги и могат да си позволят да издържат десетки деца. Но обикновените мъже не кръшкат – нито има къде и как, нито културата и религията им го позволяват. Нямат познания за контрацептиви, обичат къщата им да е пълна с деца – и не спират да работят по въпроса. Жените им може и да се чувстват съсипани да раждат непрекъснато, но това си е техен проблем, а никой не ги информира как да го решават...
Презервативът е почти непознат атрибут, рядко се намира по аптеки, преди всичко живелите в чужбина мъже, имали си вземане-даване със случайни гаджета, са склонни да го използват. Останалите се придържат към рутината и обикновено не са склонни да експериментират в секса.
Предполагам, че на потентността и плодовитостта им влияе положително традиционното мъжко облекло. В Пакистан мъжете не носят долно бельо, а в широките памучни панталони „шалвар” мъжката им гордост не бива притискана или смазвана. А когато обличат европейски панталони, все избират да са с по-широка кройка и със свободно бельо, не слип.
Пакистанските мъже са невероятни готвачи, но...само когато живеят сами, в мъжка среда без жена в кухнята. Никой не ги е учил специално, може би са прихващали, докато са щъкали край майка си, или си го имат в кръвта... Или може би са принудени да си готвят сами заради ограниченията на исляма, забраняващ консумирането на свинско месо. Нямат доверие в менютата на ресторантите и предпочитат да се хранят праведно вкъщи, като се учат един от друг в приятелски компании, импровизират, експериментират.
Традиционната пакистанска кухня е доста пикантна, опитвала съм възхитителни ястия. Правят си сами и типичния хляб без мая „роти” – прилича на познатите ни арабски питки, но е още по-вкусен, защото се приготвя на ръка от пълнозърнесто брашно. Разбиват си и любимата напитка „ляси” – нашенски айран с малко сол. Или пият натурални сокове и кола. Някои от живелите по-дълго в чужбина са се научили да пият и бира, но те са единици, правят го рядко и го смятат за грях. Повечето пакистанци не са близвали алкохол през живота си (забранен е от Корана и не се продава никъде в страната, само в баровете на многозвездни хотели за чужденци). Със съпруга ми се опитахме да внесем бутилка коняк, за да опитат братята и приятелите му, но на летището има скенери за бутилки и ни я конфискуваха. Липсата на алкохол не пречи събирането на трапеза да бъде интересно и забавно, а мъжете да бъдат във форма и адекватни по всяко време на денонощието.
Идиличната ми представа за равностойно партньорство обаче беше разбита на пух и прах в Пакистан. На родна почва моят благоверен се вживя в ролята, която му отрежда тамошният културен модел и според който мъжете почиват в господарски пози, а жените готвят и сервират. Аз не направих драма от това и също влязох в отредената ми роля, като покорно принасях на масата или на коленете му (в много домакинства маса въобще не се ползва).
Когато за първи път заминавах за Пакистан, смела и влюбена, страхът на приятели и роднини ме бе обзел подсъзнателно – все пак отивах в чужда мюсюлманска страна, ами ако ме отвлекат. На летището в Лахор, където се наложи да чакам няколко часа, бях още по-стресната, защото бях сама и единствена жена сред десетки зяпащи ме мъже - носачи и пътници, сякаш бях извънземно...Но докато ме пронизваха любопитните погледи, успях да се освободя от страховете си – осъзнах, че тези мъже не биха ме докоснали. Имаше по-скоро удивление, страхопочитание, живо любопитство, но не и агресивно желание. През следващия месец, прекаран в страната, се убедих, че това е наистина безопасно място за жени. Не само защото носиш дрехи, прикриващи изцяло тялото, или защото можеш да се забулиш колкото си искаш. А защото мъжете от малки са възпитавани да гледат на жената като на нещо недосегаемо, загадъчно, мечтано и желано, но непозволено до деня на сватбата. Странно и приятно е да си сред такива мъже – чувстваш се незастрашена и същевременно обгърната с внимание и желание.
Но, момичета, внимание! Не правете моята грешка. Не се поддавайте на източния чар и не се влюбвайте в такива мъже, ако сте свободомислещи интелигентни европейки. Защото според гореописаните мъже ролята на омъжената жена е да бъде единствено домакиня, да си гледа децата, къщата и съпруга, да забрави за своите интереси и да не търси забавления или социални контакти извън семейството. Много е важно да приеме исляма, защото дори мъжът й да се съгласи в началото, че всеки е свободен да вярва в каквото си иска, след време може да я обвини, че не го обича истински, като я зашлеви с признанието, че през целия им съвместен живот се е надявал и очаквал тя да се вразуми и от любов към него да влезе в правата вяра, а не да го кара да се срамува задето не е направил всичко възможно да я вкара в рая...
А как се възпитават правоверни деца, които според Корана са собственост на бащата, вече е друг въпрос... Ако гледате на себе си като на духовно търсещи и постоянно развиващи се личности. Ако искате да работите и да общувате социално. Ако имате свои интереси и любими занимания, от които не искате да се отказвате завинаги - помнете, че екзотиката и романтиката трудно ще победят културните различия.
