Преди човек да стане шофьор на лек автомобил, минава два изпита – теоретичен (изпит с листовки за познаване на правилата за движение, пътните знаци и т.н.) и практически (за уменията на водача да управлява автомобила, съобразявайки се с условия и маркировки по пътя). Когато си пешеходец обаче, никой не те кара да учиш пътните знаци. И не само това. Никой не те задължава и спазваш написаното на табелките.

Сигурно се предполага, че прочитайки ги, разбираш какво е значението на текста, а като пешеходец не си толкова опасен, колкото ако беше 10-тонна машина. Но дали е така? Спазваме ли правилата, когато не сме на четири гуми. И не става дума за широките улици, а за по-тесни пространства.

Както всички (би трябвало!!!) да знаем, движението в България се извършва отдясно. За хората, които не са наясно с този факт, забравят или просто са хаотични, обикновено има поставени табели, които могат да следват. Табелите със знаци са универсални и се разбират навсякъде по света. Безпроблемното разминаване между два потока хора ще стане само тогава, когато и двете групи се движат вдясно.

За да влезеш и излезеш от метрото, има два успоредни тунела. Движейки се по този, който ти се пада вдясно, винаги ще си в правилната посока. Ако случайно се объркаш и решиш да излизаш от там, откъдето не бива, има табелки - Не е изход! и голям червен знак стоп. Но…

Как се движат пешеходците в метрото и знаят ли какво значи изразът „Не е изход”?

За да имам обективна информация по темата, в продължение на 5 дни заставах точно под табелата „Не е изход” и броях хората, които НЕ се съобразяват с нея. Резултатите са потресаващи!

Първи ден – 12 човека
Втори ден – 51 човека (двама, които се опитаха да дръпнат приятелите си в „правия път”, но не бяха достатъчно убедителни)
Трети ден – 0 човека. Не защото вече са се научили, а защото улучвам интервал между два влака и просто няма качващи се нагоре хора.
Четвърти ден – 17 човека .
Пети ден – 37 човека.

Общо – 117 нарушители!!! Ако бяха шофьори, влезли в насрещното движение, общата им глоба щеше да възлиза на 1755 лв. Но тъй като са пешеходци, няма глоби. Има само причинен дискомфорт, блъскане и забавяне на движещите в правилната посока.

Правилото за движението от дясната страна важи и когато се изкачваме и слизаме по стълби. По принцип съм от хората, които винаги отстъпват място в превозно средство на възрастни и бременни и се съобразявам с трудноподвижността им.

В един от дните на експеримента обаче категорично отказах са се преместя от правилната си позиция – слизаща, отдясно по стълбите, за да дам път на възрастна жена, която се изкачваше срещу мен.

Между нас се проведе следният диалог:

Аз: - Може ли да мина?
Тя: - А, аз може ли да мина?
Аз: -Може, разбира се. Просто минете отдясно. Не знам дали знаете, но качващи се и слизащи – всички се движат отдясно.

Жената ми направи ми път, защото явно осъзна, че не е права. Но видимо не беше особено доволна.

Аз едно продължавам да не разбирам. Ако тези хора спазват елементарни правила, в тунелите на метрото няма да се образува задръстване от голямата тълпа, всички ще стигаме по-бързо до крайната си цел, няма да се блъскаме в насрещнодвижещи се хора, с която да причиняваме болка и на нас, и на тях… Е, защо го правят тогава??? Защо, по дяволите, когато видиш табела с надпис "Не е изход", искаш точно от там да излезеш?

П.С. Експериментът е направен на метростанция "Сердика", но за съжаление важи и за всички останали.